* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Биляри билки беряха, мари,
и си на Рада думаха:
- Радо ле, узунджовко льо, мари,
Радо ле пазарджийко льо,
пазарь дървена ябълко,
що често честиш, Раде ле,
към узунджовски пътеки,
узунджовски, пазарджийски?
Рада биляри думаше:
- Биляри, братя да сте ми,
честим си, честим, биляри,
дано си видя някога,
някога от нашто село,
от нашта рода голяма,
на мама здраве да пратя,
на мама, още на батю.
Батю и буля да дойдат,
и мама със тях да дойде.
Тейна си здрав да не чуя,
че той ме даде далече,
през девет гори зелени,
през десет ряки дълбоки,
на осем зълви лефтери,
на пет голями етърви,
на четири ерген девера.
Ся станва девет години,
никой ми нещо не речи.
Че вчера, холан, биляри,
отидох крави да доя.
Най-мънинкото деверче,
той дойде телци да лъчи,
една ми дума продума,
една ми дума горчива.
Кат ми, биляри, продума,
и ме в сърцето удари:
"Бульо льо, мила и драга,
ти не си батя прилика,
не е и батю на тебе!
Ти мязаш, бульо, ти мязаш -
овците, най-баш овцата;
я мязам, бульо, я мязам -
овенто, най-баш овена;
па батю, бульо, па батю -
запряно шиле в сюрия!"
Па я му рекох, биляри:
"Мълчи, деверче, не думай,
че ако те чуй батю ти,
тебя жи младо кайдиса,
а мене млада паряса,
млада вдовица да ходя,
да ми се смеят хората."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016