* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Готвила й Радка обяда,
готвила и се чудила
кому по-напред да занесе,
да занесе Радка Стояна,
Никола хатър ще стане;
да занесе Радка Никола, (2)
Стояну хатър ще стане,
та си занесе Стояну...
- Поможи Бог, ти, драгинко!
- Дал ти Бог добро, булне ле!
Каква си, буле, хубава, (2)
като си пътя вървяла,
дребна те й роса побила,
дваж по-хубава станала -
що не си, буле, ти моя!
- Ваша съм, ваша, драгинко!
- Наша си, буле, наша си,
ала си, буле, бачова!
Радка си нищо не рече,
право с Никола отиде,
"Поможи Бог!" му не каза.
Никола Радки думаше:
- Радке ле, булка хубава,
защо си тъжна и кахърна -
"Поможи Бог!" ми не каза?
Радка Никола думаше:
- Като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
Стояну обяда занесох,
"Поможи Бог!" му аз рекох,
пък той ми, Стояне, отвърна:
"Дал ти Бог добро, буле ле!
Каква си, буле, хубава,
като си пътя вървяла,
дребна те роса побила,
дваж си хубава станала -
що не си, буле, ти моя!"
Пък аз му, Никола, казах:
"Ваша съм, ваша, драгинко!"
Пък той на мене отвърна:
"Наша си, буле, наша си,
ала си, буле, батюва!"
Никола се люто разсърди,
право си Стояна отиде
и му главата отряза...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016