* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Хубава/ Много е Радка хубава,
Хубава/ на хубост каймет не знай,
Не знай/ ама се млада ожени.
Дето е Радка отишла,
всичките болни завари,
лежели и оздравели.
Кога е било пролетта,
почнали къща да правят,
отиде Стоян в гората,
да сече дърва за къща,
отиде Никола в полето,
да копай бели камъни,
да прави дувари за къща.
Радка им обяд наготви,
па се чудила, маяла,
кому по-напред да носи,
ако занесе Стояну,
Никола ще се разсърди,
Ако занесе Николу,
Стояну хатър остая.
Па е занела Николу,
Никола булне думаше:
- Много си, булне, хубава,
каква те й роса побила,
бяло ти лице умила,
защо ми не си моичка,
ами си, булне, батюва?
На Радка хатър остана,
като се назад върнала,
тя при Стояна отишла,
та му обяда занесла
и на Стояна казала:
- Либе Стояне, Стояне,
какво ми рече драгинко:
"Много си, булне, хубава,
каква те й роса побила,
бяло ти лице умила,
защо ми не си моичка,
ами си, булне, батюва?"
Кат зачу Стоян таз дума,
Стоян се люто разсърди,
па си взе Стоян брадвата
и при Никола отиде,
та му главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016