* * *

Либето му се омъжва за друг - 2 (Харесва жената на своя брат)

Хранила й мама два синка,
два синка, до два близнака,
храни ги мама, отхрани,
доде големшки порасли,
та си ги мама проводи
в бащино росно ливади,
зелено сено да косят.
Косили, що са косили,
косили й надкосявали,
Иван Стояна надкосил,
девет откоса по-млого,
та че си братко думаше:
- Байно льо, бачо Стояне,
аз съм те, батьо, надкосил
девет откоса по-млого
и съм те, батьо, надлибил
девет либета по-млого!
Стоян се люто разсърди,
замахна Стоян с косата,
отряза братко главата.
Седял е Стоян, гледал го,
па му се жалба нажали,
извади остро ноженце,
та се в сърцето прободе.
Седяла й мама, чакала й,
да си дойдат, да обядоват -
няма ги да си дохождат;
седяла й мама, чакала й
да си дойдат, да си пладнуват -
няма ги да си дохождат;
седяла й мама, чакала й,
да си дойдат, да си вечерят -
няма ги и за вечеря...
Мама Марийки думаше:
- Да станеш рано зарана,
та да, Марийке, отидеш
в бащино росно ливади,
да си повикаш батювци -
да си дойдат, да обядуват.
Като Марийка отишла
в бащино росно ливади,
като ги видя Марийка,
че са двамата умряли,
един се други изклали,
ней й се жалба нажали.
Па си Марийка разпаса,
разпаса кофар чапрази,
та ги на круша закачи
и се Марийка обеси.
Седяла й мама, чакала й,
дано си дойдат тримата,
няма ги да си дохождат.
Впрегнала й руси волове,
турила й вили на кола,
вилено сено да сбира.
Като си майка видяла,
че са тримата умрели,
мама се чуди и мае,
дали да викне, да пее,
дали да викне, да плаче,
па викна, та си заплака:
- Де се взе слана есенна,
та ми сърцето ослани!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016