* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

- Стано, Стано, мори, червена ябълко!
Омиле ми, Стано, твоя хубавина,
хубавина, Стано, лепа гиздавина!
А Стана му, мори, тийом продумала:
- Авой, лудо, мори, лудо, та по-младо,
ако съм ти, мори, току омилела,
ти си дойди, лудо, дойди довечера,
довечера, лудо, лудо, през вечеря!
Кога дойдеш, лудо, другар не поводи,
другар не поводи, коня не подкарвай,
коня не подкарвай, загар не доводи,
загар не доводи, сокол не поноси!
От радост си, мори, лудо не почуло.
Кога пошло лудо, коня подкарало,
коня подкарало, другари повело,
другари повело, сокол поносило.
Па си ошло лудо на Станини двори.
Конче цвили, мори, зиди попада,
не го дочу, мори, Стана, малка мома,
но го дочу, мори, Станината майка.
Излезнала, мори, чудо е видяла -
добър юнак, мори, на порти си стои.
Па на Стана, мори, тихо подумала:
- Стани, Стано, мори, стани, мила щерко!
Какво добро, Стано, у двор увлезнало -
да съм млада, Стано, бих го залюбила,
дип съм стара, Стано, та ми не приляга.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014