* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Мело Гуце тия равни двори, ле,
мело Гуце тия равни двори.
Дека мело, тамо е заспало,
побрето е постеля турило,
десна ръка згламница е било,
тюльбен булка лицето завило.
Догледа а нейна стара майка
и на Гуца вели, ем говори:
- Стани, Гуце, стани, да не станеш,
да си видиш какво добро, Гюре,
какво добро на глава ти стои.
Да бех млада, бех го залюбила,
дип съм стара, та не ми прилега.
- Аз го люба четири години,
па ме мене никой не узная.
Узная ме най-маленка стрина
и нея съм дарба дарувала,
на Великден - до жълта шамия,
на Спасовден - високи папуци,
на Гергьовден - това рудо агне,
на турица със жълта жълтица.
Тя на мене, мале, ми разкаже,
ни по дружки, нито по дружина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014