* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

- Стано, Яно, цървено ябълко,
омиле ми твое хубавило,
черни очи, червени образи!
- Ако съм ти, лудо, омилела,
ти ми дойди вечер по вечера;
не поводи коня изпод себе,
не поводи загаре по себе,
не поноси сокола на руке.
Това лудо от радост не чуло,
та повело коня изпод себе,
и повело загаре по себе,
и повело сокола на руке.
Ка пристигло на момини двори,
кон провища, двори поеташе,
загар лавна, псета излаяше,
сокол писна, люгье излезоше.
Па излезе Станината майкя,
па на Стана ока говорила:
- Излез, излез, дъще, неизлезла,
какво добро у двори ти влази,
кат съм стара, пак съм харесала,
да съм млада, бих го залюбила...
А Стана си на майка говори:
- Мълчи, мале, ега занемела,
я га любим тъкмо три години,
кат га любим и никой не знае,
само знае моя мила стринка
и с нея се скъпо подкупихме -
на Великден със жълти обуща,
на Гергьовден с едно рудо ягне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014