|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Конче карам, мамо, конче карам,
конче аджамия, леле, конче аджамия,
аз от него по съм аджамия.
Аз го карам по пъта да ходи,
то ме води под пъто, над пъто;
аз го карам във море дълбоко,
то ме кара към момини двори.
Та излезе момината майка,
не ме пита: "Гладен ли си, момко?",
а ме пита: "Главен ли си, момко?"
Градево, мах Марево, Благоевградско (НПЮзБ 1, № 453 - "Конче
карам, конче аджамия").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|