|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Море, аз си имам коня аджамия,
аджамия, богме, кайметлия,
аз го носим на студена вода,
он ме носи в девойчини двори.
Джан девойка на двор вечеряше.
Ка ме виде, стана, в къщи влезе.
- Я излезе, щерко, не излязла,
ти да видиш какво добро дошло -
дека стои, летно слънце грее;
ка сборува, дребен бисер блюва;
ка се смее, жълто злато лее!
Акo съм стара, ашик му се чиним,
да бях млада, бих го залюбила!
- Пукни, мале, пукни, онемела!
Ка го любам време три години,
никой, мале, никой не ме позна.
Салде чина знае, пуста чина,
и она е скъпо откупена -
на година по цела фурлина
на Великден едно лудо агне.
Гевгели - Македония (Църнушанов, Коста. Български народни песни
от Македония. С., Изд. "Музика". 1989, № 383); богме - Бога ми, тако
ми Бога, кълна се; кайметлия - хубавец; джан - душа човек; ка - когато; ак', ако
- макар че, при все че; ашик - влюбен; фурлина - фурна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|