* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

- Стано моме, Стано, Стамболийско цвете,
омиле ми, Стано, твоя хубавина,
хубавина, Стано, твоя гиздавина.
- Ако съм ти, лудо, толко омилела,
ти си дойди, лудо, още довечера,
довечера, лудо, ама пред вечера.
Не доводи, лудо, мнозина другари,
не поноси, лудо, сокола на рамо,
не поноси, лудо, тая тенка пушка,
не поводи, лудо, тая врана коня.
От радост си лудо Стана не дочуло,
та отиде лудо късно по вечера
и понесе лудо сокола на рамо,
и понесе лудо тая тенка пушка,
и поведе лудо тая врана коня,
та отиде лудо Стани на дворове.
Сокол затрепери, ламбите изгаси,
пушка пукна, цело село се разбуди,
кон провищи, та капиите отвори.
Излезнала си е Станината майка,
па си она Стани потийом говори:
- Стани, стани, Стано, стани, стани, черко,
да си видиш, Стано, юнак у дворове,
да съм млада, Стано, би го залибила,
но съм пусто стара, та ми не прилега.
- Мучи, мучи, мале, да би онемела,
я го либим, мале, три години време
и мене ме, мале, никой не знаеше,
сал ме знае, мале, най-малата стрина.
И нея съм, мале, голем дар дарила,
дар дарила, мале, ником да не каже.
На Великден дадо алави чорапци,
на Петровден дадо свилена кошуля,
на Илинден дадо свилена шамия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014