* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Пил съм вино, мамо,
у Демир капия,
а ракия, мамо,
у равна София.
Страх ме беше, мамо,
да се не опия,
оти съм си, мамо,
много аджамия -
коня карам, мамо,
ощ' по-аджамия.
Аз го карам, мамо,
по пъто да ходи,
он ме носи, мале,
туй горе туй доле.
Однесе ме, мале,
у момини двори.
На сред двори, мамо,
момината макя.
Не ме пита, мамо:
"Момче, гладно ле си?"
Не ме пита, мамо:
"Момче, жадно ле си?"
Заведе ме, мале,
ф шарена одая.
У одая, мале,
шарено креветче,
на креветче, мале,
малка мома спие,
прекриена, мамо,
с' това бело кърпче,
избило я тая,
мамо, ситна роса.
Изговара, мамо,
момината макя:
"Стани, керо, стани,
да би не станала!
Какво добро, керо,
над глава ти стои?"
А мома й, мамо,
вели ем говори:
"Мъчи, мамо, мъчи,
да би онемела!
Я го люба, мамо,
време три години,
па ме никой, мамо,
никой не разная.
Разная ме, мамо,
по-стара стриная.
И нея съм дарба,
мамо, дарувала:
на Великден, мамо,
свилена кошула."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014