* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

- Пи ми, лудо, пи ми благо вино.
- Пил би, пил би, гиздава девойко,
ама ми е коньа аджамия.
Я го карам по пъто да ходи,
он ме носи ту горе ту доле.
Однесе ме у момини двори.
Насред двори Еглен-мома спие,
до глава й зелен бърдак стои,
на бърдако тая росна китка,
па над нея стара макя стои.
Коньо копа - зидове сотура,
коно вриска - земята се тресе,
Еглен-мома ни с нога ни с ръка.
Я макя й вели ем говори:
- Стани, кеpо, да би не станала!
Какво добро над глава ти стои!
Да съм млада, залюбила би го,
но съм стара, та ми не прилега!
А мома й вели ем говори:
- Мъчи, мале, да би онемела,
я го люба три години време,
па ме никой, мамо, не разная.
Разная ме моя мила вуйна.
И нея съм дарба дарувала,
дарувала тай жълта шамия.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014