* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Мори, Павле, мори, бушманине,
карай коня в зелено ливаде,
дето моми вода заливаа,
а невести тънки платна белаа,
стари баби вино продаваа -
два крондира за два еничера,
а оката за добър юнака.
- Пи ми вино, гиздави юначе!
- Пил би, моме, ала па не смея,
оти яхам коня аджамия;
я на него друга аджамия;
я го карам на нови пазари,
кон ме носи нагоре, надолу;
отнесе ме на Гоцини двори.
Мело Гоце тия равни двори;
метлата й стрък големо цвете,
а лопата векя шамширова.
Де е мело, тамо е заспало.
Гоцината макя говореше:
- Стани, Гоце, дано не станало,
какво лудо на двори ни стои!
Крива феса, кукурава глава,
къе е бело, така е цървено,
къе е тънко, така е високо!
Да бях млада, залюбила го бих,
дип съм стара, та ми не прилега.
А Гоца й вели, отговори:
- Мълчи, мамо, дано онемела!
Ето веке три години време,
ка се лъжем с тава лудо-младо,
та не ни е никой усетило;
усети ни нана чичовата,
и нея сме дарба дарували -
за Великден цървени папуци,
за Гергьовден, бре, тънка кошуле.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014