* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

Гугутка гука, мори, в усое, леле,
гугутка гука в усое,
невеста двори метеше
и на гугутка говори:
- Гукай ми, гукай, гугутко,
докат си млада при мама,
и я съм така гукала,
докат бех млада при мама.
Кога ме мама решеше,
руса ми коса растеше,
кога ме тата ранеше,
бело ми лице цъфтеше.
А сега, сиво пиленце,
отка се млада ожених,
руса ми коса окапа,
бело ми лице повена,
заман ми глава пияна
без вино и без ракия.
Черно чернило на сърце,
живи железа на ръце!
Гугутка вели, говори:
- Невесто млада, хубава,
що ти е глава пияна
без вино и без ракия,
що ти е черно на сърце,
що ти железа на ръце?
Невеста вели, говори:
- Гугутко, сиво пиленце,
на никой не съм кажала,
ама на тебе ке кажа.
Що ми е глава пияна -
от мойта пуста свекърва,
що ми е черно на сърце -
от моя пусти стопанин,
що ми железа на ръце -
от мойто мъжко детенце.
Гугутка вели, говори:
- Невесто млада, хубава,
знаеш ле, мори, повниш ле,
кога си лозе режехте,
у лозе вишна череша,
ти под череша седеше
и свилен ръкав везеше.
И я бех тамо кацнало,
кацнало и загукало,
а ти ме тогай питаше:
"Гугутко, сиво пиленце,
ти като литаш високо
и гледаш широм широко,
виде ли нейде некъде
моята севда голема,
Янкула, сина попова?"
Язе ти право обадих:
"Видех го, мори, видех го,
Янкул си нива ореше
и си волове дереше!"
Тогай питаше за него,
а сега плачеш от него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012