* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

Гълъб ми гука в усои,
невяста пее в градина,
пее невяста и плаче,
и си на гълъб говори:
- Гълъбе, суро пиленце,
гукай ми, гукай, пиленце,
и я съм така гукала,
доде бях млада при майка,
при майка, още при татко.
А сега, холан, гълъбе,
заман ми глава пияна
без вино и без ракия,
живи железа на ръце,
черно чернило на сърце.
Гълъб невяста говори:
- Невясто млада, хубава,
що ти е глава пияна,
що ти е черно на сърце,
живи железа на ръце?
Невяста гълъб говори:
- Гълъбе, суро пиленце,
никому не съм казала,
на тебе, пиле, ще кажа.
Мен ми е глава пияна
от моя пусти стопанин,
живи железа на ръце
от мое мъжко детенце,
черно чернило на сърце
от моя стара свекърва.
А гълъб си й говори:
- Невясто, млада невясто,
знаеш ли, мари, помниш ли,
кога си лозе режахте,
сред лозе вишна, череша,
я на ней кацнах и гуках,
а ти ме зърна, погледна,
па си ме тихом запита:
"Гълъбе, суро пиленце,
не видя ли ми някъде
Янкола, сина попова,
моята севда голяма?"
Ази бях оттам долетял,
дек си Янкола ореше
и си волове дереше.
Ти ме за него питаше,
а сега плачеш от него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012