* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

- Пейте ми, пейте, пиленца,
докато сте малки при майка.
Докато бях малка при майка,
бяла бях като лебеда,
червена като ябълка.
Откак се ази ожених,
почернях, пиле, погрознях -
белото ми лице станало,
като черната къпина;
червени страни станаха,
като ябълка печена.
На зли хора съм изпаднала
свекъра - смок синорник,
свекърва - змия грамадна,
девери - като змейове,
етърви - като отровни,
зълви - като две зъми.
Идем на къра, дойдем си,
всеки си вземе детето,
на мене дадат гърнето,
че вляза, пиле, в яхъра,
да доя крави безбройни,
че доя, пиле, че дремя,
докато петлите пропеят,
пропеят, дорде повторят.
Девер на врата повика:
- Еленке, снахо най-малка,
най-малка, най-разумна,
ставай, Еленке, се стягай,
цървули бързо обувай,
че ще идем на голяма нива,
да си нивата пожънем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012