* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

- Пейте ми, пейте, пилчета,
дорде сте малки при майка,
че и аз га бях кат вази,
където ходех, и пеех -
в градинка влезнех - и пеех,
за вода тръгнех - пак пеех.
А га ме мама ожени,
ожени, та ме зачерни,
сбрахме се до две етърви,
сбрахме се, не сгодихме се -
аз пера, тя го препира,
аз мажа, тя го премазва.
Че се със баба скарахме,
лоши си думи думахме -
тя на мен и аз на нея.
И тя ме люто прокълна:
"Снахо Еринко, Еринко,
да даде Господ, снахо ле,
пиле славейче да станеш,
да ходиш, снахо, да скиташ,
цели ми девет години,
на десетата година
пак да се, снахо, завърнеш
над наш'те двори широки,
сред двори дърво високо,
ти на дървото да кацнеш
и жално-милно да плачеш
за твоите дребни дечица;
аз ще ги навън изведа,
та да ги, снахо, погледаш -
със очи да ги погледаш,
със ръце да ги не пипнеш."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012