* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

Грабили су Яну власи-каравласи,
пренели су Яну млого на далеко -
преко четри горе, преко четри воде;
отвели су Яну в деветмина брайкя,
в деветмина брайкя, у девет етърве.
Живеяла Яна време три године,
никому си Яна думу не продума.
А що беше Янин нейни стари свекър,
на деветте снахе, снахе проговара:
- Снахе, девет снахе, си е послушнице,
я улесте Яни, Янино одайче,
отворете нейни, нейни шарен ковчег,
извадете рубу, рубу младоженску,
пременете Яну, бело накитете,
заведете Яну у росну градину,
да разгледа Яна нагоре-надоле,
беки тъгай Яна думу че продума.
А що бею Яни деветте етърве,
отворише Янин ковчег поизписан,
извадише рубу свилну младоженску,
пременише Яну, бело накитише,
отведоше Яна у росну градину.
Разгледала Яна нагоре-надоле -
у градину има дърво тополово,
на дървото кука сива кукувица,
и тъгай е Яна думу продумала:
- Кукай, кукувице, и я така кукам
за стару ми майкю, за стари ми бащу
и за мойте мили брайкя и па й сестре,
що не съм видела време три године!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012