* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала майка, имала
анок ми сина - млад Стоян; (2)
той за син, той за дъщеря.
Гледала, изгледала го,
главила, оглавила го,
женила, и оженила го.
В неделя му бе сватбата,
в понедельник утрина,
Стоян на двори излезе -
сред двори камен стоеше.
Стоян на камен поседна,
от Бога книга му падна:
- Га да е, джаном, га да е,
и майка ти ще погуби,
и майка ти ще те погуби!
Стоян книгата четеше,
и дребни сълдзи ронеше.
Стоян си дома отиде,
че на майка си говори:
- Мале ле, мила майчо ле,
хайде ми, мале, раздели
и от овця и от говеда! (2)
И майка му го раздели.
Стоян си стана, та тръгна,
мало й много походил, (2)
девет години не дошъл. (2)
Че пак се Стоян затъжи
за младата си й бульчица.
Стоян се назад повърна;
като дворите й наближи -
Стоянова бульчица
и ке си тельчунки вращеше,
и на тельчунки думаше:
- Тельця, вие пущини,
триста вя Стоян остави, (2)
тридесте ще вя завари! (2)
Стоян хи тихом говоря:
- Булке ле, младоженке ле,
ще бива ли у вас да преспя?
Стояновата й бульчица,
ке била многоумница,
ке на Стояна говоря:
- Я имам стара-стария,
ще питам стара-стария.
Питала и го приели.
Стоян си дома отиде,
ножовето си закачи
на старото си карнальо
и гуглата си е закачил
там, дет' си я закачаше. (2)
Седели, що поседели -
легнали да отпочинат;
Стоян го дрямка занесе.
Майка му ножове откачи,
та му главата й обзела! (2)
Главата му се валеше
и езикят му хортуваше:
- Мале ле, стара мале ле!
Нали ти, мале, я думах -
'га да е, джаном, 'га да е,
ти ще ми вземеш главата!
И майка му се угади,
разплетя коса до земя
и рони сълдзи на земя,
издаде гласья до неба!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010