Валтер Бенямин (1892-1940) е немски философ, есеист, преводач, теоретик и историк на културата, на литературата и на превода. От 1912 до 1919 следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема "Понятието за художествена критика у немския романтизъм" (1919). През 1925 университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд "Произход на немския трауершпил", в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век. Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски романа на Марсел Пруст "По следите на изгубеното време". Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж. През 1926-27 г. посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт "Институт за социални изследвания". Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт. Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница ученият е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.

Сред най-известните му произведения са: "Гьотевият роман 'Родства по избор'" (1922), "Произход на немския трауершпил" (1928), "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" (1936) и "Върху понятието за история" (1939). Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война.