Венцеслав Константинов

web

"Влиза дим в очите ти" - тази джазова тема на Джеръм Кърн си тананика човекът, преди да умре под пръстите на оня, дето се шляе. Пръсти, създадени да свирят "Революционния етюд" на Шопен, но вместо концертния роял, опипват гърлото на един обичащ музиката диверсант...

Невероятен разказвач е Хулио Кортасар, по нечовешки начин вплита в сухата реалност нишките на въображението си и всичко това успява да озвучи музикално - не като мелодия, а като дълбочина на състоянието, като напрежение на преживяването, като съдбовност. Така той придава на житейската случка неочаквана художественост, изпълва я с много повече живот, отколкото тя носи в себе си, насища я с трайност, каквато нещата около нас нямат.

Бароковата чувствителност на аржентинеца тук се примесва с изострената сетивност на модерната френска литературна школа. Европа е видяна с южноамерикански очи, а Латинска Америка - през погледа на европееца. Защото писателят три десетилетия живее в Париж, след като провалът на антиперонисткото движение в страната му го принуждава да прехвърли океана.

Още в първата си книга, стихосбирката "Присъствие", двадесет и четири годишният Кортасар прави опит да изобрази поетически човешкото осъществяване извън едно общество, възприемано като безсмислено. Тази основна тема присъства и в разказите му: невъзможността да постигнеш докрай себе си, осуетяването на усилията във всекидневната битка за собствено място под слънцето и в съзнанието на ДРУГИТЕ. Защото при Кортасар действието протича винаги в някаква среда, която не е това, което се вижда на пръв поглед (както в разказа "Лигите на дявола", по който Антониони създаде великия си филм "Фотоувеличението"). Този тревожно необозрим пейзаж - и познат, и сякаш заснет на друга планета - е ПЕЙЗАЖЪТ НА ДУШАТА.

И тук Кортасар постига почти невъзможното: съчетава изящната словесност с един просторечен и жаргонен езиков пласт. Така наред с галантно-въздушни фрази като "Вашата душа е един изискан пейзаж" изникват и попръжни от рода на "Да върви в пръждомата!", и други пиперливи изрази на люти мъжаги, докачени по тънката част. Но нещо повече: писателят е намерил оная сладостно-мъчителна ритмичност на словото, оная почти зрима музика на жестоветe, която говори на сърцето повече от думите. Във всеки един от разказите се долавя извечният стремеж на мъжа да "охлаби жилавината си", да превъзмогне натрупаната чувствена "недоежбина". Много еротика, много джаз като съприкосновение на душите и телата има в тази проза. С такава разточителна всеотдайност е обладана словесната стихия, че всеки слог е добил плът.

Докато чета разказите на Кортасар, не ме оставя чувството, че съпреживявам акт на зачатие...

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.06.2010, № 6 (127)

Други публикации:
Венцеслав Константинов. Благодатта на думите. 8 есета. Литературен вестник, бр. 11, 24-30.03.2010.