Георгиос Сеферис (1900-1971) е роден в Измир, но през 1914 г. семейството му се установява в Атина. Учи в Атина и след това право в Сорбоната. След завръщането си в Атина през 1925 г. започва работа като служител във Министерство на вътрешните работи. През целия си живот следва дипломатическа кариера, чиято връхна точка е изпращането му като посланик в Лондон през 1957 г. След пенсионирането си през 1962 г. се установява постоянно в Атина. През 1963 г. получава Нобелова награда. Автор е на стихосбирките "Завой" (1931), "Щерна" (1932), "Роман" (1935), "Гимнопедия" (1936), "Тетрадка за упражнения" (1940), "Корабен дневник" І (1940), ІІ (1945) и ІІІ (1955), "Кихли" (1947) и "Три тайни стихотворения" (1966), които го налагат като една от най-значимите фигури в гръцката и световна литература от средата на ХХ в. Автор е също на множество есета, преводи и романа "Шест нощи под Акропола". След смъртта му са издадени дневниците му и богатата му кореспонденция.

ПОЕЗИЯ

В превод от гръцки - Яна Букова

Стихове
  Вторник
  Последният ден
  Raven
  Матеос Паскалис сред розите

* * *
Критика за Георгиос Сеферис

(c) Електронно издателство
LiterNet, 2008