МАТИОС ПАСКАЛИС* СРЕД РОЗИТЕ

web

Пуша непрекъснато от сутринта
ако спра розите ще ме прегърнат
с тръни и разтворени листенца ще ме задушат
растат накриво всичките и гледат
с едно и също алено; някого очакват;
никой не минава;
зад дима на лулата си ги наблюдавам
върху отегченото стебло без аромат
в другия живот една жена ми казваше можеш да докоснеш
                  тази ръка
и тази роза е твоя, твоя е можеш
                  да я вземеш
сега или по-късно, когато пожелаеш.

Слизам пушейки по стъпалата
розите слизат заедно с мен разярени
и имат нещо в изгледа си от гласа
в корена на писъка там където почва
човекът да крещи "помощ" или "майко"
или от малките бели гласчета на любовта.

Малка градина с рози няколко квадратни метра само
които се снишават заедно с мен
докато слизам по стъпалата, без небе;
и леля й казваше: "Антигона, днес забрави да си направиш
                  гимнастиката
на твоята възраст не носех корсет, тогава по моето време."
Леля й беше едно жалко тяло с изпъкнали вени
имаше множество бръчки около ушите, един полумъртъв нос
но думите й бяха винаги разумни.
Веднъж я видях да докосва гърдите на Антигона
както дете което си открадва ябълка.

Дали ще я срещна старата жена тъй както слизам?
Когато си тръгвах ми каза: "Кой знае кога ще се видим отново?"
и после прочетох за смъртта й в стари вестници
за сватбата на Антигона и за сватбата на дъщерята на Антигона
без стълбите да свършват нито димът ми
който ми оставя един вкус на прокълнат кораб
с една русалка прикована, красива още,
върху кормилото.

© Георгиос Сеферис
© Яна Букова, превод от гръцки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.01.2008, № 1 (98)