НИЦШЕ

web | Светлината на света

Гнетящожълти облаци струят над хълма
И бури зли – вестителки на есента
Но и на ранна пролет ... Хладната стена
Обграждаше ли Гръмовержеца – единствен
Сред всички хиляди от дим и прах край него?
Тук хвърли той към равната крайморска шир
И мъртвия й град светкавица последна
И от дълбока нощ премина в най-дълбока.

Търчи тълпата долу с бяс · не я плашете!
Какво медуза · или бурен ще рани!
Да поцари благочестива тишина
А звярът омърсил го с глупави възхвали
И угоен сред изпарения на гнилост
Която него също задуши · да свърши!
Тогава ти ще заблестиш пред времената
Подобно други вождове с корони в кръв.

Спасителю! Самият ти си най-злочест –
Обременен с мощта на толкова съдби
Съзря ли ласкава страната на копнежа?
Нима създаде богове за да ги сринеш
Не знаещ отдих и отрада от градеж?
Най-свидното в самия себе си погуби
Та с устрем нов след него да трепериш
И да крещиш от болката на самотата.

Но умоляващият закъсня да каже:
Там вече няма път през ледени скали
Посред гнезда на страшни птици – днес е нужно:
Да си обаян в кръг сграден от любовта ..
Така когато строгият измъчен глас
Накрая като химн отекне в синя нощ
И светлоструй – ще жали: трябваше да пее
А не да проговаря новата душа!

1907

© Стефан Георге
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.05.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008