ЕПИЗОД НАКРАЯ

web | Светлината на света

Едва неудобният млад писател
е щракнал ключалките на своя куфар
едва е погалил още веднъж по косата
своята приятелка, забавната, аз
ще се върна, положително, казва той, но
в ума си е вече далеч.
Дръж се, момиче!
Тя не знае дали да заплаче. Най-сетне
липсва й опит в общуването с мъже като него.
Едва качил се в таксито, което тука е слънчевожълто
тази оскъдна любов и този град
господи, този умопобъркан град в другия край
на света, където човек като него се нуждае от момиче
като насъщния, като препечена филийка, какво говоря
като елдена палачинка със сироп
вкъщи сам той вече няма да го вярва
оставил го зад гърба си в следобеда
едва в сградата на летището тялото му
е опипано бегло от един униформен
и вече седи в самолета, до прозореца, пушачи
със затегнат колан между сега и после
отпуснат удобно в летящите си обуща
и пише стихотворение: Едва щракнах
ключалките на своя куфар.

1977

© Урзула Крехел
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.10.2006
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008