ИЗ "АЛПИТЕ"

web | Светлината на света

Когато чест и злато лих съюз създават,
В смутената душа погасва радостта.
Нещата стойност имат, щом ни завладяват,
А скъпият товар ни тегли към смъртта.
Какво ли отличава княза от овчаря,
Щом скиптърът от гегата е по-немил?
Тежко му, който в честолюбие изгаря:
Слуги навред да има, пак ще е унил!
Нали щом вечен мир душата обладае,
По-леко сън заспива, който пух не знае?

Щастливо златно време, дар на боговете!
Защо, уви, тъй рано си отиде ти?
O, не, че вихър зъл не къса тука цвете,
А вечна пролет сред ливадите цъфти;
И не, че житото само расте в нивята,
А мед и мляко на потоци вред шурти,
И не, че дързък лъв не плаши веч стадата,
А заблудено агне кротко с вълци спи.
Не! Ала тук излишество злотворно няма
И в бедността е скрита благодат голяма!

Блазе ви, о, деца на Майката Природа!
Не приказен разкош душите ви коси;
Но що да дирим блясък и суетна мода,
Когато добродетелта труда краси?
Не царствен дял съдбата ви е отредила,
Сразяват ви и мълнии, и зли слани;
Безкрайна зима пролетта е тук скъсила
И вечен лед обгръща хладни долини.
Но нравите ви златни всичко заменяват -
И елементите дори ви облажават!

1729

© Албрехт фон Халер
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2004
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008