Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

3. СЕСТРА СЕ ГРИЖИ ЗА РАНЕН/БОЛЕН БРАТ В ПЛАНИНАТА/ГОРАТА
(Сестра-кукувица; Змеица го люби)

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

Измежду песните за Болен Дойчин трябва да отбележим и баладата "Сестра се грижи за ранен (болен) брат в планината (гората)". Тя има две основни версии. Първата условно наричаме "Сестра-кукувица", а втората - "Змеица го люби"1. Песните се изпълняват главно от моми по време на някои от техните социо-биологични социализации - напр. колективните излизания в гората за бране на билки/зеленина през пролетно-летния сезон (главно в Западна България) и на лазарски хора от типа "Боенец" в Източна България2, често се пеят и по време на жътва3.

В първата версия ("Сестра-кукувица") сестрата е представена по-скоро като "инициатор" на действието4 - тя търси липсващия си брат и го открива да лежи ранен в гората/планината; след неуспешните й опити да излекува раните му той предчувства фаталния си край, и като иска да умре сам, я праща да му донесе вода (от извор, кладенец или река).5 За да намери пътя на връщане (по съвет на брата) сестра му бележи дървета и камъни с кръвта му. Юнакът се моли да падне роса/дъжд, да измие следите, за да не може сестра му да го намери и той да умре (някъде епизодът е съкратен - без молба на брата). Молбата му се изпълнява - сестрата го търси напразно или след молба до Бога се превръща в птица (кукувица6) и продължава да го търси.

Във втората версия ("Змеица го люби") сестрата излиза да събира пролетно-летни билки (росен/перуника)7, а вместо тях открива своя болен брат, който лежи под пелин (или кърши пелин)8; на нейния въпрос от какво е болен той не иска да отговори под предлог, че сестрата е приказлива и ще го изкаже (ще изкаже тайната му - от какво боледува) на техните майка и баща, на дружките си... От своя страна сестрата се самозаклева в живота си - ако го издаде (разкаже, изкаже), да не доизтъче/доизплете или да не доизноси своето обредно облекло (за лазаруване/боенец, или за годеж, респ. сватба), а да умре, т.е. да я постигне собствената й клетва9; в други 12 варианта има само съмнения на брата, че тя ще каже, но липсва сестриното самозаклеване.10 Едва тогава той изповядва своята тайна - люби го Змеица-вдовица11 и по тая причина за него няма лек, ще умре...

Поради общата си схема (със задължителната комбинация "грижовна сестра & ранен/болен брат", посочените две версии често разменят семантично-образни фрагменти, което затруднява разпознаването на сюжетния развой при по-кратките (съкратени, забравени) варианти. Въпреки това при наличието на достатъчен брой пълноценни варианти можем да твърдим, че в най-общ план песните се разпределят от двете страни на ятовата граница (първата - на запад, втората - на изток) с доста широка полоса на взаимна проницаемост. Независимо от тяхната близост в окрупнената обща схема, вариантите на двете версии указват на определени инвариантни доминанти.

Първата версия, според нас, гравитира към периода на настъпването на пролетта (респ. Първи март или на Благовец, срвн. честотата на употреба на името Дойчин12, липсата на вода (срвн. идеята за "суха планина" в епоса и календарната "мартенска" интерпретация - Иванова 1995), както и превращението на сестрата в кукувица).

Втората версия указва на периода на преход към лятото - срвн. фиксираната чрез редица етнографски записи и фолклорни поетични текстове обредна функция на росена (Dictamnus albus) и пелина (Artemisia absinthium) през Русалската седмица преди/след Петдесетница).

В такъв случай двете версии си разпределят "началото" и "края" на великденската обредност, маркирани с важни Задушници (моменти на контакт с душите на мъртвите), като фиксират "навлизането в" и "изходът от" дългия период на свещен преход (със свой "пиков момент" на Възкресение Христово, Великден), който в сюжетната матрица на песните се кодира чрез болест и/или смърт на митопоетичния персонаж. С времето посочените сходства задават сравнително общо поле за заемане и интерференции между версиите (особено в контактната зона от двете страни на ятовата граница), понякога с далеч отиващи календарни "траектории", които указват и на други календарни преходи. Например във варианти на първата версия от Софийско героят лежи "в горица, при Света Троица"13; пак в нея наред с неутралното (класическо за баладите) име Стоян14 се срещат и имена като Дамян15 и Михаил16, докато във втората версия при най-голяма честотност на безименен юнак се появяват и имена като "Иван/Иванчо"17, Радослав18, Михаил19 и Маноил20.

Една от особеностите на двете версии касае пряко заявената връзка между грижите на сестрата за болния/ранен брат и невъзможността тя да премине в нов социо-биологичен статус (да участва в момински обреди или да се ожени), което задава характерните баладно-трагични конотации на образа (по въпроса - Вуков 2008: 81-82)21. В първата версия това води до молбата на ранения брат към Бога да падне роса/дъжд и сестрата се изгубва по обратния път22. Във втората тя се кълне - ако не запази тайната на брата, да не износи своите обредни дрехи (риза, кърпа и др.), а "да ги носи" в гроба... Осигурил нейната социо-биологична "приложност", братът вече може да умре (макар и прикрита зад митоепичната фактура, тази идея прозира и в "Болен Дойчин и Черен Арапин").

Отбелязаното по-горе "поделяне" на двете версии съобразно важните контактни (календарно-преходни) зони на задушниците в началото и края на великденските празници активизира поне две важни митопоетични клишета.

От една страна, това е Двубоят - в класическата юнашка песен "Болен Дойчин" той е с Черен Арапин; в "Сестра кукувица" героят е тежко ранен, очевидно в битка (воинския му статус личи от честото споменаване на знаме, байрак23)...

От друга, това е идеята за "препотвърждаване на Брака" - във вече разгледания (по-горе) мотив "Булин глас от гроба" момъкът Дойчин свидетелства, че брат му се е оженил повторно, а в "Змеица го люби" юнакът признава за демоничната любов на змеица, която е загубила своя съпруг, т.е. тя е Змеица-Вдовица. В последния случай имаме огледална проекция на идеята за повторния брак - през март персонаж от шамански тип (по-старият от двама братя - близначната двойка "Дух : Тяло") обновява своя брак с митично-вълшебна Съпруга (втората е точно копие на първата и вероятно отразява идеята за двойствената лунарна природа на съпругите - "Стара" и "Млада"), а през май-юни сестрата научава тайната на брат си - той е фатално-обсебващо залюбен от митичната Змеица (а определянето й чрез термин на социо-нормативната култура "вдовица" подсказва отново идеята за повторен Брак, но тук вече той е представен като заплашителен - с персонаж от астрален тип, персонификация на новопоявилите се Плеяди, които в някои легенди са назовани "Вдовица с две деца").

В такъв случай трябва да приемем, че и двете версии отразяват старинни миторитуални комплекси, свързани с календарни преходи, в които мъжки персонаж с характеристики на жрец от шамански тип повтаря страданията и/или подвизите на своя митологичен патрон. След религиозно-митологичната конверсия и създаването на фолклора споменът за езическия характер на календарния преход личи по имената на героя, образът на Змеицата-вдовица, а така също и по епизодичната поява на епитета на трагичната сестра (Елин-Дойна, Елин-Дона, срвн. Ново Ходжово, Кратовско и Радово).

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Песента ми е известна по общо 180 варианта, които се разпределят както следва - 90 вар. от първата версия (66 публикувани и 24 вар. от Архив КБЛ-ВТУ), 66 вар. от втората версия (31 публикувани и 35 вар. от Архив КБЛ-ВТУ), а останалите 24 вар. са кратки, трансформирани или контаминирани с друг мотив (15 публикувани и 9 вар. от Архив КБЛ-ВТУ). Електронна публикация на известните ми варианти по двете версии в: Моллов-БФМ 2/2009). [обратно]

2. Срвн.: Хърсово, Гурмазово, Кокаляне, Плана, Саранско, Средни колиби, Елин Пелин, Жеравна, Бузовград, Горни Окол, Агатово, Кремиковци, Устрем, Вранино, Змеево, Белица, Каравелово, Елешница, Преслав, Продановци, Джигурово. [обратно]

3. Срвн.: Долна баня, Клисура, Иганово, Бобошево, Чеканчево, Турия, Абланица, Ново Ходжово, Плана, Бистрица, Въловци, Санстефано, Шишенци, Трекляно, Церовица, Столът, София; Бусинци. [обратно]

4. В няколко варианта отрицателна конструкция споменава брането на билки, но всъщност се оказва, че тя търси своя брат - Бобошево, Драговищица, Ново Ходжово, Кратовско, Чукур-ченгел. [обратно]

5. От извор (Кралев дол, Иваняне, София-Суходол Куново); от кладенец, респ. студен кладенец (Клисура, Равнец, Каравелово, Люлин, Пещера, Ярлово-1 /Ибер кладенец/, Гургулят, Сливница /Ибер кладенец/, Нови Искър-2 /Сибер кладенец/, Саранско, Доње Бријање); от (река) Ибер (Чуйпетлово, Горна Диканя, Ярлово-2, Биримирци, Плана); от река Дунав (Церово, Климент, Угърчин, Хърсово, Мировяне, Нови Искър-1, Горно Броди-1-2, Кукуш Солунско-Серско). [обратно]

6. Превращението в кукувица е фиксирано в 17 варианта - Церово, Бобошево, Крън, Войнягово, Иганово, Абланица, Изворче, Кралев дол, Радомир, Хърсово, Гургулят, Черни Осъм (като гълъбче, но кука), Горно Броди-1-2, Кукуш, Солунско-Серско, Куново. [обратно]

7. Различните термини: билки (16 вар.) - Елин Пелин, Мала църква, Самоков, Градище, Бистрица, Кремиковци, София-Слатина, Устрем-1-2, Карачкьой, Дъбене, Антоново, Елешница, Батак, Банско, Говедарци; росен (14 вар.) - Лазарци, Средни колиби, Агатово, Крамолин, Враца, Белица, Бойница, Гривица, Долни Дъбник, Плевен, Побит камък, Маточина, Малък Вършец, Маджарово; перуника (3 вар.) - Обединение, Шумен, Карачкьой; ягоди (1 вар.) - Разград-Гецово. [обратно]

8. Фиксирано в 28 варианта: Генерал Тошево, Грънчарово-1-2, Лазарци, Средни колиби, Жеравна, Агатово, Крамолин, Калипетрово, Чокоба, Планиново, Устрем-1-2, Шумен; Карачкьой, Тараклия, Вранино, Змеево, Враца, Белица, Панагюрище, Гривица, Долни Дъбник, Преслав, Побит камък, Коларово, Маджарово, Ямболско-неуточн. [обратно]

9. В по-пълен или съкратен вид този блок се открива в 20 варианта на песента. Срвн. "Тънко платно тъча, да го не дотъка, ако те прокажа!/ Свилен ръкав шия, да го не дошия, ако те прокажа!" (Елин Пелин), "една кърпа имам - да я не забрадя" (Дъбене), "тънко платно ткая - да го не доткая;/ ситен гергеф веза - да го не довеза" (Банско), "калбур чорап плетем, да го не доплетем, ако те прокажем;/ свилен ръкав шием, да го не дошием, ако те прокажем!" (Горни Окол), "тънко платно ткаем, да го не доткаем, ако те прикажем/ по моите дружки, по твои дружина;/ свилен ръкав шием, да го не дошием, ако те прикажем" (Самоков), "девет ризи имам, да ги недодера по слънце, по вятър,/ ам да ги додера във църната земя" (Свиленград), "ако те прокажем,/ разбой съм заткала - да го не дотъчем;/ ръкав съм зашила - да го не дошием;/ чорап съм заплела - да го не доплетем" (Бистрица), "шарен чорап плета, да го не доплета" (Кремиковци), "девет ризи имам и девет сукмана,/ да ги не додера по вятър по слънце,/ най да ги одера в черната земя/ под бели камъни, бели мраморни" (Малево), "девет ризи имам и девет сукманя -/ да ги не съдера по слънце и по вятър,/ най да ги съдера в тая черна земя" (Планиново), "девет ризи имам и девет сукманя -/ да ги не съдера, да ги не додера" (Шумен-Дивдядово), "девет ризи имам, ризи и чукмани,/ та да не ги скъсам по дъжд и по вятър,/ я най да ги скъсам във черната земя/ и под бяло платно" (Ямболско-неуточн.), "девет ризи имаш, и се копринени,/ да не си доимаш долу в черна земя" (Карачкьой), "бело платно ткаям, да го недоткаям;/ шарен чорап шарам, да не го дошарам;/ лоза гакьних везам, да не го довезам" (Щипско-Кочанско), "имам девет ризи и девет сукманя,/ да ги не додера" (Тараклия). Тук трябва да отбележим, че близостта на двете версии очевидно е съзнавана във фолклорна среда, което е позволило този фрагмент да присъства и в песента "Сестра-кукувица" - срвн. "тънко платно ткая - да го не доткая,/ ален чорап плета - да го не доплета,/ свилен ръкав вежа - да го не довежа" (Бобошево), "алов чорап плетем, да го не изплетем,/ тънко платно ткаем, да го не изткаем" (Драговищица), "бяла сая шия, да га не дошия, ако те разкажа;/ ален прегач ткая, да го не доткая, ако те разкажа" (Ново Ходжово), "тенко платно ткая, да не го доткая,/ ален чорап плета, да не го доплета" (Хърсово), "тенко платно ткаем, да го не доткаем,/ шарен килим предем, да го не допредем,/ алов чорап плетем, да го не доплетем,/ бело чевре везем, да го не довезем" (Кратовско). [обратно]

10. Срвн.: Генерал Тошево, Грънчарово-1-2, Лазарци, Средни колиби, Калипетрово, Чокоба, Устрем-1-2, Белица, Антоново, Елена-Хаск. [обратно]

11. Варианти със "змеица", "змеица-вдовица" или само "вдовица": Генерал Тошево, Грънчарово-1-2, Лазарци, Средни колиби, Жеравна, Медвен, Говежда, Омуртаг, Горни Окол, Мала църква, Самоков, Агатово, Градище, Крамолин, Свиленград, Калипетрово, Чокоба, Бистрица, Кремиковци, София-Слатина, Планиново, Устрем, Шумен, Карачкьой, Тараклия. [обратно]

12. Името Дойчин се среща в 17 варианта само на Първата версия - от Каравелово, Кралев дол, Люлин, Чуйпетлово, Горни Дъбник, Горна Диканя, Пещера, Ярлово-1-2, Биримирци, Божурище, Мировяне, Плана, Саранско, Сръпци, Струга. [обратно]

13. Срвн. варианти от Гургулят, Биримирци, Божурище. [обратно]

14. Срвн. варианти от Въловци, Елешница, Хрищени, Кукуш Чукур-ченгел. [обратно]

15. Срвн. вариантите от Баба, Радуй, Долна баня, Радомир Джигурово, Миланово, Гургулят, Сливница, Гурмазово, Иваняне-1-2, Кокаляне, Нови Искър-2, София-1; София-Суходол. [обратно]

16. Срвн. вариантите от Драговищица, Кратовско, Долна Мелна, Радово. [обратно]

17. Срвн. вариантите от Вранино, Змеево, Генерал Тошево, Грънчарово-1-2, Средни колиби, Жеравна, Бойница, Преслав, Побит камък, Агатово, Градище, Крамолин, Малък Вършец, Калипетрово, Чокоба, Коларово, Устрем-1-2, Малево, Шумен, Ямболско-неут., Карачкьой, Тараклия. [обратно]

18. Срвн. варианти от Белица, Лазарци, Дъбене, Свиленград. [обратно]

19. Срвн. варианти от Горни Окол, Мала църква, Самоков, Щипско-Кочанско. [обратно]

20. Варианти от Бистрица, София-Враждебна. [обратно]

21. Показателни в тоя смисъл са имената на сестрата. Най-често тя носи класическото за баладите (и поради това "неутрално" за сюжета) име Яна/Янка - името се среща в 21 варианта на първата версия и в 30 варианта на втората: в Първа версия: Церово, Обединение, Долна баня, Войнягово, Иганово, Климент, Санстефано, Кралев дол, Люлин, Радомир Разград-Гецово, Ярлово-1 /Янушица/, Маточина, Биримирци, Гурмазово, Нови Искър-1, София-Суходол Горно Броди-1-2, Кукуш Солунско-Серско; във втора версия: Вранино, Змеево, Враца, Генерал Тошево, Белица, Грънчарово-1-2, Лазарци, Средни колиби, Бойница, Говежда, Омуртаг, Гривица, Долни Дъбник, Плевен, Побит камък, Разград-Гецово, Говедарци, Мала църква, Агатово, Крамолин, Малък Вършец, Чокоба, Коларово, Устрем-2, Елена-Хаск., Маджарово, Малево, Шумен-Дивдядово, Тараклия. Тук можем да отбележим и съмнението си, че името Янкул (среща се само в първата версия) е мъжки корелат на името Яна (срвн. вариантите от Церово, Горно Броди-1-2, Климент, Солунско-Серско), а в два варианта "по дочуване" името е Лиляна (Саранско, Каравелово). От друга страна, подобна трагична обреченост подсказват имена от типа Мила (Миля, Милка, Миличка - първа версия: Водица, Бобошево, Хърсово), Добра и Севдалина (любима - първа версия: Радуй, Джигурово, Кокаляне) - всички производни от характеристика на персонажа. По-различен тип номинация задава популярното само във Втората версия име Руска - то влиза в съзвучие както с календарния термин Русаля (Петдесетница, срвн. и т.нар. Русалска неделя), така и с названието на цветето/билката росен, което се бере през този период (вж. вариантите от Жеравна, Преслав, Калипетрово, Планиново, Шумен, Ямболско-неут.). [обратно]

22. Впрочем тъкмо в Първата версия освен Яна най-честото име е Ангелина. Макар редуването да се "подсигурява" и близкото звучене, чрез своята етимология то очевидно подсказва и ролята на сестрата на "посредник" (<ангел - 'вестител'). Срвн. вариантите: Равнец, Въловци, Горна Диканя, Пещера, Ярлово-2, Гургулят, Сливница, Божурище, Иваняне, Мировяне, Нови Искър-2, София-1, Сръпци, Струга. [обратно]

23. В 11 варианта се споменава, че юнакът е байрактар, лежи под забит байрак, сестрата го взема по пътя си към реката (като знак?) - срвн.: Враца, Гривица, Долни Дъбник, Плевен, Джигурово, Миланово, Кокаляне, Маджарово (сестрата отива за вода до Дунав с байрака); другаде сестрата използва байрака, за да дере от него превръзки за болния брат или дружина я вика да им развее байрака (осъвременено) - Каравелово, Угърчин, Коларово). [обратно]

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.