Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

2. БУЛИН ГЛАС ОТ ГРОБА
(Девер/драгинко говори с мъртвата си буля)

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

Баладата за разговор между момък и мъртвата му буля (съпруга на неговия брат) ми е известна по 342 варианта1, записани главно на изток от ятовата граница (вж.: Моллов-БФМ 2/2009 и Приложението след този текст). Тя има два характерни въвеждащи блока. В първия момъкът пасе шилета през нощта (срвн. клишето "луната/месеца ясно светеше/грееше"2) в гробища (на гроба на буля си), подпира се на бял камък (бял-мермер камък)3, засвирва с кавал и дочува странен отглас - след антитезна въпросително-алтернативна конструкция става ясно, че от гроба до него се обажда мъртвата му буля4... Във втория авлига5 пее (сутрин рано, на ранина6) в гробища, в градина, под бял-червен трендафил; не била авлига, а булята на момъка - като пее, говори на своя драгинко (брат на съпруга)... На въпроса на буля си оженил ли се е повторно брат му, намерил ли е добра стопанка (винаги в съпоставителен план с вече мъртвата "първа" - хубава ли е като нея, носи ли нейното носене, пее ли нейното пеене, гледа ли добре децата) отговорът е утвърдителен спрямо всички характеристики на новата, с изключение на последната - като мащеха тя не гледа добре децата, мъмри ги и ги нахоква. Много варианти свършват дотук, други добавят наставлението на мъртвата към съпруга или "новата" да съблюдават моралните норми (да не вършат грях) и да гледат добре децата й. В голям брой записи обаче булята заръчва да предаде на брат си (да го помоли) да дойде на гроба (на Лазарската събота, на задушната събота, в събота, три съботи подред7), да я прилее, прикади, да запали свещ в четирите ъгъла на гроба, за да може да излезе и да нагледа децата си, или да ги вземе8 (в 10 варианта тя наистина излиза от гроба, среща се с тях и/или ги прибира при себе си9).

Според съставителите на представителния академичен том "Български народни балади" "Основният мотив "глас от гроба", познат и на други народи, отразява митически представи. В основата на песента обаче лежи не толкова вярата в задгробния живот, колкото нравствената идея за силата на майчината любов." (СбНУ 60/1993-1994, бел. към № 313). Без съмнение, още при своето създаване (което според нас е ранно - още при формиране на българския фолклор скоро след християнизацията) песента утвърждава както дълбоко нравствената идея за силата на майчината любов, така и една важна човешка и религиозна морална норма - доброто отношение към сираците. В същото време не можем да се съгласим с деликатно прокараното оценъчно противопоставяне ("не толкова..., колкото") - по всичко личи, че песента е плод на строгата вяра в задгробния живот и свидетелства категорично за възможността от контакт между живи и мъртви (тук - родственици) в определени календарни ситуации. Във вариантите има достатъчно податки за вярата, че този религиозно регламентиран контакт с "отвъд" може да се случи в два момента - задушниците в съботите преди Връбница (т.нар. Лазарска задушница)10 или преди Петдесетница (т.нар. Русалска задушница)11.

По отношение на обозначаването на основния топос (гробищата, респ. гроба) в почти всички варианти се срещат уточняващи характеристики от типа "нови"12, "пресни"13, "стари/вехти"14 или "равни"15, които позволяват оформянето на две ясни подгрупи - нови=пресни (общо 45 вар.), стари=равни (общо 30 вар.). Казано другояче, в първия случай "диалогът" с булята става скоро след нейната смърт, а във втория - след някакъв условно "по-дълъг" период от време, онагледен чрез заравнения (слегнат) гроб...

Общото и в двата случая е, че възможността за "излизане" на душата в "тоя свят" е точно фиксирана чрез двете задушници, откъдето и различната продължителност между времето на разговора с мъртвата буля (и даване на нейните заръки към живия съпруг да прилива и прикадява гроба) и времето на "излизането" на нейната душа.

Доколкото никъде във вариантите няма уточнение за момента на смъртта на женския персонаж, единственото, което знаем, е, че до времето на разговора в гробищата нейният съпруг се е оженил повторно за жена, която е подозрително "еднаква" с вече починалата... Казано на езика на изследванията за календарната митология, в митологичния инвариант на мотива безименният Съпруг е "препотвърдил" своя митичен "брак", което прави различието между "съпругите" мнимо. Вероятно с времето и за нуждите от условна причинно-следствена връзка между епизодите те се различават единствено по мястото си в цикличната повторяемост, а формалната разлика между двете ("до : след" момента на прехода) се изразява чрез признака "наличие : отсъствие" на деца.

Тъкмо в тая инвариантна ситуация най-популярното в мотива име за момъка-свирец позволява уточнение на момента на посочения календарно-митологичен преход - според нас той е свързан с началото на новата година на Първи март. За разлика от песента "Мома иска Дойчин най-хубав", в която бракът се препотвърждава от самия Дойчин, в случая с "Девер/драгинко говори с мъртвата си буля" съпругът е анонимен, а името Дойчин се носи от неговия брат ("девер" и временен "наместник" на младоженеца в сватбата, "драгинко" в семейно-родствената номенклатура). В българската етноложка литература вече е забелязано, че в митопоетичните текстове клишето "двама братя" най-често прикрива (придава по-приемлив вид) на клишето "двама братя близнаци", а то от своя страна възхожда към една важна характеристика на шаманистично устроения миторитуален комплекс - възможността за операционално (символно-логическо) оразличаване на душа и тяло, които се обозначават като братя, от които по-старият е душата, а по-младият е тялото (Калоянов 2003: 92-94). Доколкото по-старият е женен за митична съпруга (дух), по-младият (тук - Дойчин16) е в позицията да осигурява (технологично) контакт с отвъдното (или да понася изпитания, мъки в "тоя свят") - в нашия случай той го прави чрез кавала (т.е. той е Свирача в двойката) в подходящия момент (преди задушница) и на подходящото място (гробищата).

Уточнените по-горе две възможности за контакт между буля и драгинко (срвн. нов/пресен и стар/равен гроб) съответстват на двете начала на песента - "Дойчин/Дойчо шилета пасеше" и "Авлига пее в градина/гробища", които се съотнасят с двете хронологични уточнения за времето след смъртта - "скоро", вер. в началото на март17, и "по-късно", вер. през април-май18, в навечерието на споменатите задушници.

След интерпретациите на посочените две версии на песента "Булин глас от гроба (Девер/драгинко говори с мъртвата си буля)" можем да формулираме няколко извода:

В основата лежи старинната митологична представа за циклично-повторяемия календарен преход като Брак (с множество типологично близки примери). В нашия случай още при формирането на фолклора и синхронната му християнизация сюжетът е обвързан с унаследения "шаманистичен прочит" на два календарни прехода, белязани с характеристиката на Началото. Първият е свързан с началото на мартенската лунна година. Вторият е свързан с началото на Плеядната Нова година през месец май (по-точно периодът на преход от абсолютен надир към изгрев). И в двата прехода нуждата от миторитуално "отелесняване" на мъжкия персонаж използват известното от шаманизма оразличаване на Душа и Тяло, разпознато във фолклора като двама братя (разновидност, но в случая не тъждествени на близначната двойка). От тях по-старият (душата) е Деятел (анонимния съпруг), а по-младият (тялото) е Свирач (осигурява контакта с отвъд "технологично" - чрез музика). Песента потвърждава досегашните наблюдения за миторитуално преподновяване на идеята за брак със женски персонаж, който е митопоетична персонификация на "годината" (в единия случай това е Луната като знак за начало на лунната година, а в другия това са Плеядите). Оразличаването на две "съпруги" (стара и нова) е технологичен (операционален, логически) похват за нуждите на постепенно налагащия се фолклорен "историзъм" и необходимостта от условни ("сюжетни") причинно-следствени отношения. Подобно на мъжкия персонаж, женският също е преминал през филтъра на възгледа за съпругата на шамана като дух-покровител, което постепенно заличава нейната "астрономическа природа". Адаптирането към християнизираната фолклорна обредност позволява смяна на "гледната точка" - само по-малкият брат (тялото, Свирачът-помощник в ритуала) може да контактува с предишната съпруга=година на по-стария брат (душата, Деятеля). Това става опосредствано, чрез чудния му инструмент (срвн. кавалът свири-говори) в моментите на регламентирано общуване с мъртвите по Задушница (с лунарната - по Връбница, с плеядната - по Русаля). Впрочем тъкмо в този период според старобългарския превод на апокрифните "Въпроси на Йоан Богослов към Авраам" душата може да напусне "тъмнината" (света на мъртвите) и да присъства невидимо сред своите родственици.19 Без съмнение, фолклорните текстове се формират и битуват след религиозната конверсия и извън своя реален инвариантен мито-ритуален и социо-лингвистичен контекст, с което може да се обясни и ранното разпознаване на баладно-трагичната доминанта на сюжета, осмислян главно през призмата на "нравствената идея за силата на майчината любов.".

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. От общо 342 варианта 69 са публикувани, а 243 са от Архив КБЛ-ВТУ. Електронна публикация на известните ми варианти в: Моллов-БФМ 2/2009). [обратно]

2. Съотношението между "луна" и "месец" (но не и месечина!) е 31 : 9. Варианти с "луна" - Гурково-1, Еница, Камено, Българско Сливово, Стефан Стамболово, Гара Орешец, Ракево, Хайредин, Лъки, Златарица-3, Миндя, Есен, Тетово-2, Аспарухово-2, Тодювци-3, Стоян Михайловски, Екзарх Антимово, Оряхово-2, Капитан Димитриево, Бръшляница, Топчии, Голямо Враново-1, Тетово-2, Българене, Рибен, Павел-1, Стежерово, Нова Попина, Добревци, Белокопитово-1, Хаджи Димитрово. Варианти с "месец" - Равнец, Донино-2, Блъсковци, Микре, Мартен, Ряхово, Сандрово, Банкя, Хрищени-1. [обратно]

3. Тук очевидно става дума за надгробния камък, който не само обозначава присъствието на мъртвеца в гроба, но и представя неговата душа. Пряк аналог на митичната песен, според която Господ (или самодива) гради Рая (представен като постройка, срвн. Мироздание) с душите на мъртвите, има в Красен, Русенско, където при преустройство на вкопан храм от ХVІ в. са използвани надгробни плочи. В нашата песен клишето бял камък (бял-мермер, бял мрамор, и под.) се среща в 46 варианта - Козаново, Болярци, Моравица, Загорци, Зорница, Сърнево-2, Добрич-2, Карапелит-1, неуточнено, вер. Добричко (Атанасов-Чешми, с. 53), Бобошево, Негушево, Голема Раковица, Вакарел, Костенец, Войнягово, Дъбене, Деветак, Добриново-1, Градище, Ягнило, Бошуля, Варвара, Лесичево, Мирянци, Панагюрище, Свобода, Цар Асен, Капитан Димитриево, Копривщица-1, Копривщица-3, Пирдоп, Беловица, Дедово, Стряма, Боряна, Севлиево, Самуилово, Добродан, Орешак-2, Троян-3, Варненци, Малко Тръново, Огородное, Тетевенско-неуточн., Свобода. [обратно]

4. Там, където е отбелязано името на "булята", тя е със следната представителност - Велика (24 случая, вкл. Величка - 3); Петкана (7); Петрана (3); Тодорка (2). [обратно]

5. Обозначението на птицата като "авлига" се среща в 27 варианта - Бяла, Езарх Йосиф, Боженците, Донино-1, Жълтеш, Мийковци, Тодювци-1, Житен, Добрич-1, Белица, Караиванца, Плачка, Станчов хан, Черновръх, Крушово, Чипровци, Пиринец, Остров, Върбовка-1, Драгоево, Преслав-1, Мечка, Павел-2, Професор Иширково, Гавраилово, Априлци, кв. Острец, Троян, мах. Камен мост-1, само в 1 вариант той е заменен с "кукувица" - Върбовка-2. [обратно]

6. Клишето "рано, на ранина" се среща в Тишевица, Донино, Жълтеш, Белица, Караиванца, Станчов хан, Черновръх, Крушово, Мечка, Камещица. [обратно]

7. Срвн.: задушна/душна събота (Тополица, Кацелово), Лазарската събота (Деветаки), събота или две/три съботи (Вълчин, Славянци, Къкрина, Радево, Михайлово - "бяла събота", Горско Сливово - две съботи, Пчеларово - "три съботи", Копривщица-3, Дедово, Левка - "видна събота", Попина-1 - "три съботи", Самуилово - "три съботи", Бяло поле, Стамболово-1 - "три съботи", Стамболово-2 - "три съботи"). [обратно]

8. Срвн. вариантите от Преображенци, Тополица, Кацелово, Вършило, Новаково, Пчелник, Тишевица, Хайредин, Спасово, Крушари, Туркинча, Отец Паисиево, Деветак, Есен, Подвис, Славянци, Градище, Къкрина, Угърчин, Радево, Михайлово, Горско Сливово, Копривщица, Пирдоп, Пордим, Дедово, Светлен, Осмар, Боряна, Бъзън, Мечка, Щръклево, Добруджанка, Попина, Силистра, Самуилово, Банкя, Бяло поле, Сърнево, Ломец, Тетевенско-неуточн., Стамболово-1-2, Шумен, кв. Дивдядово, Твардица. [обратно]

9. Срвн.: Тишевица, Къкрина, Михайлово, Копривщица-1, Копривщица-3, Пирдоп, Боряна, Банкя, Шумен, кв. Дивдядово, Твардица. [обратно]

10. В 3 случая гробищата са именувани Връбнишки гр. (Белокопитово-2) и Върбанашки гр. (Езарх Йосиф, неуточнено, Сливенско), в други два момъкът е наречен Лазар/Лазарчо (Елхово, Копривщица-1), а в още 4 варианта песента се изпълнява на Лазаровден (Белгун, Дъбене, Радево, Сандрово). [обратно]

11. В три варианта гробищата са обозначени като Русалски гр. (Ломец), Русалийски гр. (Микре-1) и Русалимски гр. (Копривщица-1); срвн. и епизодично появяващото се име Руси за момъка (Стамболово). [обратно]

12. Епитетът "нови" се среща в 43 варианта - Болярци, Яврово, Извор - (новоселски гробища, срвн. нови гр.), Боженците, Средни колиби-2, Червенковци, Горна Малина, Макоцево, Негушево, Голема Раковица, Костенец, Полянци, Черньово, Войнягово, Дъбене, Угърчин-4, Дреновец, Михайлово, Бошуля, Варвара, Лесичево, Мирянци, Церово, Долно Левски, Панагюрище, Свобода, Стрелча; Цар Асен, Беловица, Големо Бучино, Капитан Димитриево, Копривщица-3, Мирково, Пирдоп, Търнене, Дедово, Поповяне-1, Самоков, Своге, Тетевенско-неуточн., неуточнено (Попдимитров 1926, с. 117), Твардица, Огородное. [обратно]

13. Епитетът "пресни/пресен" се среща в 12 варианта - Козаново, Тополово, Чепеларе, Мирово, Широка лъка, Добрич-4, кв. Рилци, Мамарчево, Кърджали, Ковачите-1, Виево, Момчиловци, Хасовица. [обратно]

14. Епитетът "стари" се среща в 10 варианта, а "вехти" в 1 вариант - Елхово, Къкрина, Дреновец, Васил Левски, Попина (вехти), Сърнево-1, Бели Осъм, Чифлик, Малко Тръново, Шумен, кв. Дивдядово-2, Суворово. [обратно]

15. Епитетът "равен гроб, равни гробища" се среща в 22 варианта - Варна-3, Соколово, Донино, Жълтеш, Караиванца, Плачка, Туркинча, Тодювци-2, Скобелево, Нова Загора, Светлен, Аспарухово, Бъзън, Мечка, Самуилово, Яворово, Сливен-1, Мусачево, Лиляк, Лозница, Шумен, кв. Дивдядово, Потур. [обратно]

16. Името Дойчин и близки по звучене са представителни за мотива - общо 195 случая (Дойчин, Дойчо - 187; Дончо - 7, Донко - 1). Що се отнася до останалите имена, прави впечатление сравнително големият брой употреби на имена, свързани с идеята за устойчивостта - общо 71 случая (Стоян - 25; Стойко - 2; Тоньо/Тончо - 2; Станьо - 24, Станчо - 3; Таньо - 15). Те се отнасят с втората отбелязана характеристика на "по-младия" - телесния "двойник" на митичния персонаж (=жреца) понася тежестта на свещенните мъки, и докато "душата" пътува през световете или се бори с Противници, тялото тук е бездиханно (като "болен/мъртъв"). Останалите имена се разпределят както следва - Нено - 9 (вкл. Ненко - 3); Радойчо - 4 (вкл. Радой - 1); Бойко, Бойчо - 4; Даньо, Данчо - 3; Пашун - 1; Руси - 1; Славчо - 1; Стамен - 1; Ставри - 1; Георги - 4; Добри - 1; Димо - 1; Никола - 4; Нанко - 1; Лазар - 2; Койно - 4; Илия - 1; Иванчо - 3 (вкл. Иван - 1); Друми - 1; Киро - 1, Янчо - 1, безимен - 21. [обратно]

17. Срвн. по-горе - пресен гроб; контакт през нощта на светлината на луната около или след фазата на пълнолунието (срвн. клишето "месеца ясно светеше"). Например при най-ранен възможен Великден на 22 март (равноденствие, идеална ситуация на лунно и слънчево начало) Лазарската задушница е на 14 март, разположен точно две съботи след 1 март, неделя. При Великден на 25 март, Благовещение (Кириопасха) Лазарската задушница е на 17 март, третата събота след 1 март. [обратно]

18. Срвн. "равен гроб"; авлигата пее (и контактът става) малко преди изгрев слънце, на ранина. Показателно в това уточнение е изборът на птичия код на починалата - тя е авлига. Авлигата (Oriolus oriolus) е прелетна птица (долита през април и остава в нашата географска ширина до август), наричана още и Златен кос, един от дребните видове в разреда Врабчоподобни; мъжките са жълто-черни, женските са зелени, а краката им са сини; човката е червена; дължина на тялото около 23 см, размах на крилете 44 см и тегло около 75 гр. Прилича на големия синигер, чичопей - Рarus major (и често се смесва с него, но той не е прелетна птица). Мъжките долитат първи, заемат места за гнездене и пеят активно с характерни кратки мелодични звуци (подсвирквания) в желание да привлекат женските птици (те издават хрипливи крясъци). Авлигата е плашлива птица, и е трудно да бъде доближена на по-малко от 20 метра. [обратно]

19. Срвн. по препис в сборник от 1628 г. на етрополския книжовник йеромонах Даниил: Въпрос: "Докога (душата) ще бъде в тъмнината?" Отговор: "Чедо, от Русалията до Велики четвъртък (ще бъде в тъмнината), а в светлината пребивава (от Велики четвъртък) до Петдесетница" (Петканова, Милтенова 1993: 75, 212, бел. 7; текстът е ранен - присъства и в Сборника на Поп Драгол от последната четвърт на ХІІІ в.). [обратно]

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.