Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

1. ИСТОРИЯ НА СЪБИРАНЕТО

Тодор Моллов

web | Песента за Болен Дойчин

Един от първите (и вероятно най-популярен впоследствие) записи на песента за Болен Дойчин е направен през 1815 г. от знаменития Вук Караджич в Срем от неназован босненски търговец, "који се 1815. године - пребегавши 1813. године из Србије - бавио у Карловцима у Срему" (Караџић 1845, № 78). Междувременно през 1842 г. се появява и първият български публикуван вариант, записан от Иван Богоев (по-популярен като Богоров), който не отбелязва мястото на записа, но по всяка вероятност е от Централна България, може би от района на родното му място - Карлово (Богоев 1842, № 2). Трудно може да се твърди със сигурност, че това е най-рано записаният български вариант, защото се знае, че друг запис на същата песен, направен през 40-те години на ХІХ в. присъства в ръкописната сбирка с народни песни на Васил Априлов (вж. по-долу). Днес, 170 години по-късно, вариантите на песента и прозаичните й преразкази, записани в българското етнично землище (публикувани и архивни), вече са 165 - брой, достатъчен за някакъв обобщителен опит за анализ на песента.

Макар героичният епос на балканските народи да е бил винаги една от приоритетните фолклористични траектории, опитите за каталогизиране на песенните мотиви в индекси, прегледи и показалци не са много.

За българските песни първият по-важен индекс на мотивите е известният двутомен "Показалец" на Антон П. Стоилов от 1916-1918 г., в който са представени печатаните песни до Освобождението (1878 г.). В него под общото название "Болен Дойчин" са включени не само познатите дотогава четири записа на класическия епически мотив, но и по един запис на песните за ранен/болен брат и грижовната му сестра (сестра-кукувица или залюбен от змеица), а така също и на т.нар. "Катил Георги" (Стоилов 1/1916, № 408; Стоилов 2/1918, № 428). Както ще стане ясно по-долу, усетът на нашия известен фолклорист за взаимните връзки между тия песни е бил верен, макар че обемът на по-сетнешните записи налага те да се обособят в отделни мотиви.

В "Преглед на българските народни песни", изготвен от студенти-слависти в Софийския университет под редакцията на проф. Стоян Романски, към известните дотогава записи е добавен вариантът от Дебърско, публикуван от Ястребов през 1886 г. (и преиздаден в 1889 г.) (Романски 1925: 58, № 167).

Друг опит за обобщаване на всички известни дотогава текстове за Дойчин е каталогът на Анка Димитрова и Мирослав Янакиев "Предания за исторически лица в българските народни умотворения", където между различни песни, в които се среща името Дойчин, интересуващият ни мотив е описан чрез 25 записа (Димитрова, Янакиев 1948, № 497, № 498, № 500, № 503, № 504).

Един от представителните опити за обобщаване на известните варианти на песента стои в обширна студия за нея на румънският учен Адриан Фоки от 1964 г., която излиза през 1965 г. на немски език в две части, а две по-кратки нейни версии са печатани през 1975 и 1985 г. (пълно издание на румънски вж. в: Fochi 1987: 60-239). Според него песента се е появила в българската епическа традиция, и той очертава две възможни траектории на нейното разпространение на Балканите: 1. от Западна България и Македония2 към сърбохърватския ареал, а оттам към Албания; 2. от Северна и Североизточна България към Румъния3 (Fochi 1987: 180, схема 2). Румънският изследовател познава общо 97 варианта на песента на Балканите (от които 72 публикувани и 25 архивни - Fochi 1975: 98-101, № 12; Fochi 1987: 68-78). От тях записаните в българо-македонския ареал са 38 (всички само публикувани4 - Fochi 1987: 72-75), от сърбохърватския ареал са 13 (от които 7 публикувани и 6 архивни, най-вече от Босна и Хърватска5 - Fochi 1987: 76-77), румънските са 44 (25 публикувани и 19 архивни - Fochi 1987: 68-72), а албанските са 2 (единият е от Вукел, Шкодренско, на границата с Черна гора - Fochi 1987: 78)6.

Скоро след излизане на посочената студия се появява представителният том "Български юнашки епос" (СбНУ 53/1971), в който Лиляна Богданова изготвя подробен "Преглед на мотивите". В него под №№ 158-164-а ("Болен Дойчин /други юнаци/ се бият с чер арапин и го погубват") Богданова посочва 45 публикувани варианта.7

Към настоящия момент към посочените от Богданова 45 публикувани песни могат да се добавят още 46 публикувани варианта, записани в България и Македония - някои от тях са пропуснати в "Преглед на мотивите", а други са излезли в сборници след 1971 г.

Отделно от тях в процеса на работата си използвам и 38 песенни варианта от фолклорния Архив на Катедра "Българска литература" към Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (по-насетне Архив КБЛ-ВТУ). Архивът представя записи на студенти-българисти във ВТУ, събирани в периода между 60-те и 90-те години на ХХ в. (през последните 15 години той усилено се въвежда в електронен вид).

В различните извори се посочват още 35 архивни (но засега недостъпни за мен) варианта на песента: 1. В "Преглед на мотивите" към СбНУ 53/1971 Л. Богданова отбелязва 23 непубликувани песни8; 2. В Прегледа на Илия Николич (1976) и Индекса на Бранислав Кръстич (1984) се посочват още 9 архивни варианта от Македония, пазени в Архива на Сръбската академия на науките (САНУ)9. Отделно от тези справочници ще посочим още три неотбелязвани досега архивни записа. Първият е посочен от Антон Попстоилов в описа на ръкописната сбирка с народни песни на Васил Априлов (1789-1847), запазена в препис в Архива на Найден Геров10. Другият е посочен от Антон Попстоилов в СбНУ 36/1926, с. 84, № 287. Третият се указва в бележките към песен № 420 от сборника с песни от Крайдунавска Добруджа (Илиев-Друмева 1991).

Във фолклорната традиция мотивът за Болен Дойчин съществува и под формата на прозаични преразкази със статут на предания - тук използваме 6 публикувани варианта (вж. по-долу).11

Доколкото още след първите публикации на песента за Болен Дойчин тя се разпознава като представителна за българския епос, след Освобождението започва да се препечатва в различни антологии на българските юнашки песни, където се представя само чрез четири варианта (в общо 16 публикации)12. За съжаление, сред тях не можем да включим опитът на Иван Бурин да представи свой своден антологичен вариант (Бурин 1955: 215), защото представя компилация от два вече публикувани записа - от Горна Оряховица (СбНУ 26/1912: 18, № 3) и Прилеп (Миладиновци 1861, № 154; в бележките обаче Бурин греши номера на песента в сборника и отпраща към № 88)13.

Отделно от тези публикации ще посочим единствения познат ни случай на специфична авторизация на песента от страна на известния възрожденски поет и белетрист Никола Козлев, родом от Лясковец, Горнооряховско, който я включва в прозаичната история на своя известен герой Хайдут Сидер (Козлев 1876/1891: 17-33). Независимо от разточителния й обем и често прозрачни авторски намеси (лексикални, граматични и стилистични), можем да твърдим с увереност, че тя възхожда към реално познат на автора (или записан от него) фолклорен оригинал, в който името на героя е Първан.14 За съжаление, в българската култура липсват сериозни опити за пресъздаване на фолклорния песенен мотив в поезия, белетристика или драматургия15 - нещо, което наблюдаваме в останалите балкански традиции16.

За да обобщим, до настоящия момент са ми известни общо 165 записа на фолклорния мотив за Болен Дойчин. От тях 156 са песни, 6 са прозаични преразкази, а 2 текста които очевидно не бива да се привличат за фолклористичен анализ - това са споменатите по-горе редакторска компилация на Иван Бурин и песенната авторизация на Никола Козлев. Без съмнение, извън обхвата на посочените тук записи остават множество неописани архивни текстове в ръкописните сбирки на различни институти (по фолклор, етнография, музикознание и др.) и университетски центрове, а по всяка вероятност и в хранилищата на различни институции в чужбина.

* * *

ХРОНОЛОГИЯ НА ЗАПИСИТЕ.

Хронологията на записите и тяхното публикуване никога не съвпадат, но в случая с песните за Болен Дойчин (и техните прозаични преразкази) понякога се срещат и сравнително големи разлики във времето. Някои записи, направени между 50-те и 70-те години на ХІХ в. се издават едва през ХХ в. - такава е съдбата на текстовете у Веркович от Сярско-Солунско (записвани в края на 50-те години на ХІХ в., те са издадени от П. Лавров през 1920 г., а по-късно и от К. Пенушлиски през 1985 г.), записите на Христо Недялков, родом от Горна Оряховица, са събирани около 1872 г., а са издадени от Н. Чехларов през 1912 г., някои записи на д-р Стефан Ватев от 1887-1888 г. са издадени през 1942 г., записите на Станко Костич от Малешевско са от 1899 г., а са издадени през 1959 г.; записите на Васил Стоин от Самоковско са от 1926 и 1935 г., а са издадени от Ел. Стоин през 1975 г., и т.н. Все пак може да се очертаят няколко по-отчетливи периода на издаването (без оглед на времето на записите), съгласувани с периодизацията на българската фолклористична дейност. Макар и да не са еднакви по продължителност, тези периоди имат отношение както към важни етнополитически промени, така и към определени доминанти на фолклористичните интереси, вкл. по отношение на епоса.17 По периоди публикуваните варианти се разпределят, както следва: а) от периода на Възраждането до 1878 г. - 4; б) от 1878 до 1914 г. - 22; в) от 1914 до 1944 г. - 17; г) след 1944 г. - 49.18

 

 

БЕЛЕЖКИ

2. Както е известно, българските епически песни са разпространени в широките рамки на народностното етнично землище; някои от тези територии днес са извън териториалните граници на българската държава. Нека припомним, че според редица изследователи своеобразен "център" на класическата епическа традиция на Балканите е регионът на т.нар. Шоплук - мнение, което се познава и споделя и от Адриан Фоки (Gezeman 1933: 494; Fochi 1987: 195, бел. 55). [обратно]

3. В края на ХІХ и първата половина на ХХ в. все още няколко от румънските информатори посочват, че са научили песните си от български посредник (Fochi 1987: 173). [обратно]

4. Всъщност посочените варианти са 37, но към тях трябва да се прибави и очевидно грешно локализирания като сръбски текст от областта Мариово в днешна Македония (Радовановић 1931: 99-103), т.е. общия брой възлиза на 38. За сравнение, в Индекса на Бранислав Кръстич са посочени 36 записа от България и Македония (Krstić 1984: 609, № 80). [обратно]

5. Всъщност Фоки посочва 9 публикувани записа, но два от тях очевидно са грешка - вариантът у Безсонов, № 1 е препечатка по Вук Караджич, а вариантът от Мариово (у Радовановић 1931: 99-103) е всъщност от територията на днешна Македония. Бранислав Кръстич посочва 24 сърбохърватски варианта (Krstić 1984: 609, № 80). Днес към тях можем да прибавим и записа на Момчило Златанович от района на Враня в Източна Сърбия, район с фолклор, традиционно близък до българския (Златановић 1987: 47-49). [обратно]

6. Към тях може да се отнесе още един вариант от Поморавието (Меровац, западно от Прокупле, Топлички окръг), който Фочи е пропуснал, може би защото е познат в превод на сръбски език (вж.: Ђорђевић 1903: 179-180). [обратно]

7. Всъщност посочените варианти са 47, но по неясни причини два от тях са дублирани - Геров 1852-1856, с. 418-426, № 5 и Безсонов 1/1855, с. 1-18, № 1 са препубликации на варианта у Богоев 1842, а Янков 1908, № 4 е посочен двукратно в "Преглед на мотивите" (вж. Богданова 1971, № 158 и № 164-а). [обратно]

8. Посочените от Богданова архивни варианти са от Архив-ЕИМ (15 записа) и от Архив-ИММ (8 записа). [обратно]

9. Срвн.: Николиќ 1976, № 178, № 179, № 181, № 182, № 1275 и № 2867; Krstić 1984: 609, № 80. [обратно]

10. Във фолклорния архив на Найден Геров освен събираните от него песни има преписи от няколко ръкописни сбирки (Райно Попович, Ст. Тошкович, Никола Геров, Васил Априлов, П. Р. Славейков и Захарий Икономович Круша), които са описани по мотиви в отделна публикация на Антон П. Стоилов. Песента за болен Дойчин е под № 136 в сбирката на В. Априлов, а в обобщителния систематичен опис на песните в архива на Геров тя е под № 213, без указание за мястото на записа, с 99 стиха, размер 4+3, и забележка "юнацка" (Стоилов 1925: 192). Оригиналната сбирка на Априлов е била предадена на Г. С. Раковски по времето, когато подготвя своя "Показалец" - пряко или косвено Раковски свидетелства за това в писма от 1858-1859 г. (Шишманов 1919: 15; Арнаудов 1968: 291). За жалост нямаме информация този вариант от сбирката на В. Априлов да е публикуван от Раковски или Найден Геров приживе... [обратно]

11. Те са от Албания (Бобощица, Корчанско - Mazon 1936: 158-160, № 40; кратък коментар - пак у него, p. 256; преразказ на нормализиран български език вж. в: СбНУ 53/1971, Преглед, с. 941, № 262); България (Благоевград - СбНУ 53/1971, Проза, № 189; Баничан, Гоцеделчевско - СбНУ 53/1971, Проза, № 190); Гърция (Старо Ходжово, зап. от преселн. в Ново Ходжово, Санданско - Динчев 1993, с. 109, № 67; Градобор, Солунско - Милојевић 1921: 253-254), и Македония (Битоля - Шапкарев 4/1973, № 161). [обратно]

12. Това са двата записа на Миладиновци 1861 от Струга (в 12 антологии), един запис на Ватев от София, кв. Връбница (в 2 антологии) и един на полк. Янков от Ямболско-неут. (в 2 антологии). Срвн.: 1. Миладиновци 1861, № 88 (=Ангелов-Арнаудов 1/1923: 192, № 15; =Ангелов-Вакарелски 1939, № 34; =БНТ 1/1961, с. 555; =Арнаудов 2/1977: 401; =БНПП 1/1981: 184; =Ђурчинов-Урошевић 1968: 56; =Пенушлиски 1965; =Пенушлиски 1968; =Саздов 1970; =Глигоров-Митревски 1982; =Китевски 2004); 2. Миладиновци 1861, № 154 (=Арнаудов 1938, № 15); 3. СбНУ 43/1942, № 87 (=БНТ 1/1961, с. 562; =БНПП 1/1981: 190); 4. Янков 1908, № 4 (=Караславов 1938, с. 74; =Стубел 1952, с. 119). [обратно]

13. Интересно е, че именно тая компилация е избрана от Ю. И. Смирнов за представителната руска антология на южнославянския епос - срвн. Смирнов 1976, с. 92 - "Больной Дойчин и Черный Арап"). [обратно]

14. Името на героя е Първан в други 9 записа - от Горна Оряховица; Лазарци, Еленско; Жеравна, Котленско; Омарчево, Новозагорско; Енево, Новопазарско; Лесичери, Павликенско; Разградско-неуточн. (Бончев 1884); Добромирка, Севлиевско; Победа, Ямболско. [обратно]

15. Композиторът Никола Атанасов (1886-1969) създава музикалната картина за симфоничен оркестър "Дойчин войвода", Кръстю Велянов (Ян Велян) пише драмата "Дойчин войвода" (1940), а Никола Ракитин има драматургичен опит, наречен "Болен Дойчин". [обратно]

16. Някои от по-значимите интерпретации на мотива в съвременната македонска литература и изкуство са драмите "Ангелина" (1972) и "Болен Дојчин" (1973/1986) от Георги Сталев, драмата "Лепа Ангелина" (1995) от Благоя Ристески-Платнар, операта "Болен Дојчин" (1982) от Ристо Аврамовски /по едноименната драма на Г. Сталев/, цикълът за Черен Арапин и Болен Дойчин на Радован Павловски (вж. Пенушлиски 1969; Стојановић 1982/1983; Јаќоски 1983; Лужина 1994; Петковска 1997, Стојчевски 1997, и др.). В сръбската литература мотивът "Болен Дойчин" също се радва на дълготраен интерес - срвн. драмата "Војвода Дојчин" на Никола Ђурић (1925), стихотворенията "Болани Дојчин" на Бранко Милкович (1960), очерковите размишления "Болани Дојчин" на Емил Петровић (1925) (вж.: Петровић 1925; Хамовић 2001; Стојановић 1982/1983). [обратно]

17. Да припомним неточното (и несправедливо) мнение на руския учен Петр Бессонов от 1855 г., че българите са "заели" своя епос от сърбите (което е обяснимо при малкия брой песни, които познава към този момент) - независимо от редицата опити за корекции от страна на българските фолклористи, то беше окончателно отхвърлено едва след публикуването на обзорния свод "Български юнашки епос" (СбНУ 53) през 1971 г. [обратно]

18. Пълно описание на този раздел вж. в Приложение: 1-1. Хронологията на публикуваните записи. [обратно]

 

 

© Тодор Моллов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.12.2015
Тодор Моллов. Песента за Болен Дойчин. Варна: LiterNet, 2015.