Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

676. ОБИЧАИ НА СВАДБА В КУКУШ

Български народни песни

И в Кукуш на добар ден се береет младите на 'секакви места и играет' оро; а На Велигден 'сите се собервет на едно место и играет. Кога некоя свършена видит некого от зетовската роднина или зетот со приятели, се пущат от орото со една друшка, коя ведит неа и коя първа целуват ръка съде на сродникот, а свършената нему и на 'сите негови другари, що ке бидет со него. Но ако се згодит тамо армасникот (свършениот), овая на 'сите целуват ръка, а към него не подходит. На такви народни общи 'ора пеженатите си се избирает; й по татковското согласье стройниците приготват армасот, кои се чипит вака. В некой праздник се берет сродниците у момчето, кое целуват ръка па татка му, или ако немат татко, на вуйка или стрика, кому връчвит знаковите една хубава шамиа и пекой флорин; еднакво целуват ръка и на другите стройници. После ходат у девойката, къде им ставьет софра. По неколку време излегвит момата со некоя друшка. Тога се менват знаковите от двете стърни. По това друшката целува ръка на 'сите со ред, а после момата, коя 'секому на рамо префърлят везана риза, на женатите везана на разбои, а па неженатите везанпа со нейдзина ръка. Стройниците, имеещем на рамо ризите, се вращает у момчето, къде се гощавает. Той се викат мал армас (свършуванье).

Другиот ден се собирает у момчето около три'есет дечина от четири до десет години, кои стара жена водит у невестата. От децата едно носи овошки (олошки) во шамиа, а друго во лепо везана риза носит овошки от три, пет или седум вида (сорта); една китка наредена со стари пари пет или седум, или девет, от кои три пари сет по-големи.1 Момата ги пречеквит и на 'сите целуват ръка и най-после на тие, що носат овошките. На децата донесват първо благо нещо, а после друго ястье. Наодзади излегвит девойката, им целиват ръка и им дават по китка и риза; и на едно от тие дават гореречената шамиа со овошки, една лепо везапа риза и една зелена китка за момчето. Овой обичай неколку пъти во годината се повторвит, особено кога излегват нови овошки; нпо други път количеството от децата йе многу по-мало.

Зелена китка. После неколку месеци канет у зетот жени и моми роднината му, кои ходат у момата, имеещем со себе си съд со овошки, над кои сет около пет зелени китки, от кои по-големата, коя имат жълтица, вързана со коприна, йе за момата; уще за момата носет чораби, чевли, неколку ока предено, лен и неколку драмой коприна разноцветна; от овие момата требит пред свадбата да имат зготвени кошули за даруванье. Девойката ги пречеквит, им целуват ръка и сама земат вещите. Им ставьет софра да ядет. Пак момата излегвит, им целуват ръка и ги служит по чаша вино; тога пейет три песни. После излегвит сестра йе и дават по една малка зелена китка. По неа момата даруват по риза на золвите и свекърва йе, на коя връчвит гореречениот съд полн со неидзини овошки, неколко зелени китки, мегю кои за момчето по-голема, а со жълтица по-мала от тая, що прати момчето, и везана риза за него; и по риза за свекорот, девери, вуйковци и стриковци. Други път сама свекърва йе ходит у момата и йе земат мера за колан со пафти, за колби (белези) и за четири пърстени.

Голем армас. Две недели пред свадбата, в събота спроти неделя, момчето со роднините и приятелите му ходит у армасницата, имаещем со себе си потребното ястье и питье. Майка му во тепсиа посит благо сукано; а снахите коланот (пояс) со пафти, колбите, четири пърстени, шамя за ръце, друга за глава, тульбен, фес, огледало, гребен и жълтици; а момчето шамиа со овошки. Стигвеещем у момата, мъжите седвет на една стърна, а жените на другата стойет простум. Излегвит момата со една друшка и целуват ръка на мъжите, а на момчето не; после целуват на жените, от кои земат речените вещи и ги предават на дружката си; и най-после целуват ръка на момчето и преземат шамиата со овошките. Ставьет софра, на коя донесват ястьето и питьето от момчето, кое, целиваещем ръка, на 'сите служит по ракиа. По-стариот на четири скършвит на савче винено кръстообразната погача, коя имат на стреде вързано цело (стара пара); стредата со целото се пращам на момата. По неколку време момчето служит на 'сите по вино, целуваещем ръка. По това донесват момини ястя и вино и момата тога целуват на 'сите ръка и ги служит по едно вино. Тая вечер не се спиет. На разденвеньето пийет ракиа от момчето. На одзади момата им леит (туриват) вода да се измият и най-после на момчето, и на 'сите префърлят на рамена по една риза; 'сите ъ дарвет по жълтица. Това се викат голем армас.

Руба. Седум дни пред свадбата в неделя от момата пращает у момчето стомна вино. Неколку моми ходат у момчето, имаещем за момчето две кошули, две гащи, една антериа, еден елек, една шамиа, две бохчи; за бракя му, за свекор, свекърва, за чичовци, вуйковци и тетиновци по кошуля и риза; за ятарви, вуйни и тетки по карпа; за майсторот, що го учил занает, и за учителот по кошуля. Стигвеещем у момчето 'сите тие дарови обесват на дзизд в одаята, къде момчето имат обесени 'сите дарови, що му пратила момата. Им давает да ручает и момчето им целиват ръка и ги служит по ракиа (ако пийет). После момите пейет и играет оро така, що три пъти излегвет надвор от вратата и влегвет нътре. Това се каже руба.

Замес. Три дни пред свадбата, в четворток рано, месвет у момчето две погачи, една за момата, друга за кумот. Се берет у момчето неколку моми и замесват хлеб вака: допесвет три ношви (на ощо месет хлеб) и три сита; три моми ке засеат брашно и ке го соберат на едно. Мало дете, що имат татко и майка, клават сол и вода; и со дървце, кое имат на крайот топувче и кое викает кукудавка, първо смешвит брашното и водата; а момите после го замесват. После кревает детето на ръце; а детето три пъти ке удрит со дьрвцето на греди и три пъти ке речит: "Момак и мома." - Това се велит замес.

Истиот ден момите правет фруглицата (байрак), коя йе търска, на неа зашиена бела риза везана, а на върхот яболко шикосано (варакосано со злато). После една девойка, облечена во момчеви руби, со мъшки фес на глава, фащат па 'оро другите моми и водит танец, държеещем фруглицата.

Вечерта еден ковчег, во кои клавает бамбакерно семе, ячмен и три яболка, го испращает у момата со фругличарите (кои носат фруглицата, кога одеет за невеста; побратимите) кои, како г' однесат, седват на него. По малу идет момата, им целуват ръка и ги даруват по риза, а тие йе предавает ковчегот и се вращает. По ним момчевиот татко со два троица земат погачата, що месиха раното и коя йе вързана кърстообразно со цървена коприна и на стреде имат цело, и ходит у момата. Тамо им давает да ядет и таткото скършвит погачата на винено гърне. После ке се разговорат со моминиот татко за обушвата (дрехи).

Истиот вечер други седум-осуммина от роднината момчева земает каниска (ястье, со кое канат) и погачата, що месиха раното, и ходат у кумот да го канат на венчаванье. Тамо се гощавает и нокьта се вращает назат.

Петок. По ручег се берат у момата нейдзини сродници невести и моми, за да я плетат. Се собирает околу неа и първо кладват мало дете, що имат татко и майка, за да я заплетит и зачешлят, а момите ке я исчесляет и ке я доплетат со песни. Кога тие ке свършет, момата им целуват ръка и си клават на глава фесот и шамията (що йе беше дал момчето на големиот армас), а после заедно со 'сите играт 'оро. Тога невестинската руба, коя ке носит у момчето, стоит в одаята обесена.

Во той ден у момчето виет карафил во книжина, со кои фругличарите канат гостите. Наодзади фругличарите ходат у момата да кажат, че во неделя имает свадба. Невестата ги даруват по риза.

Собота. Неколцина се берат у момчето, за да заколят волот (без вол не бидвит свадба). На волот накитват главата и роговите со цвекя и китки и му пейет песни; и дури да го одерат и суредат не престанват да пейет и да играет оро. По ручек фругличарите со карта вино (чутура) канет на вечера гостите, що беха ги каниле в петокот, а кумот не. Како ке кладат вечера на гостите, фругличарите се пращает у момата, къде еднакво служит и откъде не может да се вратет без повеленье от моминиот татко.

Неделя. Раното идет бричачот (берберино) и бричит зетот; а две моми дочеквет 'лакната на риза, коя скривьет, за да я кладат во невестинскиот ковчег, кога ке го донесат. Другите моми пейет и играет оро окулу зетот. По свършвеньето дарувает на бричачот риза и пари кой како сакат, а зетот целуват ръка на 'сите и се измиват образ. Водата, со коя ке се измиет, собирает в бардаче и я вардат дури да донесат невестата, како ке видиме. После му носат зетовската руба, коя едно дете три пъти търгат (теглит) на кънтар и зетот се облеквит; а фиралите (чевли) не истават2 от нодзете дури да се венчат.

За ручег се собирает сватовите; канет кумот и кумата со дружината му и ручает. По това зетот целуват ръка на кумот и подкумникот и на 'сите сватови; после ходет да земет невестата.

Стигвеещем у момата деверите, свекървата, кумата и снахите ходат към одаята йе. А момата со затворени врати, обиколена от роднината си, държеещем решето со бамбакерно семе и три страка запалена борина, запевят: "Откупи снаха деверу! Скъпа йе снаха, вредна йе..." Деверите, кои стойет на вратата надвор, давает неколку гроша на вратарот и влегват 'сите нътре; а момата разсевят семето во решетето, кое фърлят вонка (надвор), а други го фърляет на къщи. По-стариот девер дават на невестата чорабите, от кои еден йе полн со овошки, напр. леблебии (сланток печен), кои тая клават в джеп. После остават пред неа чевлите, кои тая ритвит (кльошвит, клоцвит) три пъти, а после ги обувят. По това първо кумата клават на главата от момата венец от винена лоза, обвиен со цървено предено. После свекървата йе наредвит стребрениве накитки: нетоп на чело, натоп, плоча преку гуша на гръди, перя и иглици; а момите во това време пейет: "Веди се долу, наша дружко, дур да ти кладат нетоп па челото, плоча на сърцето." Наодзади я превързват со голема бела риза, а преку рамо под левата мишка превързвет басма или друго нещо скъпо; най-после я прикривьет со дулак (превез); а тая три пъти се кланат на татка йе и кумот и ходит на стърнча, къде често се кланят (гувеит).

После некоя малка мома паправает невеста, я покривьет, я фащает за ръка и со песни свекърва, кума и 'сите жени се вращает в къщата от момчето, а мъжите останват тамо. Но кога невестата носеет в църков, 'сите жени и свекорот, кой не ходит со сватовите за невестата, пред църков пречекват невестата, како ке видиме.

Сватовите се гощавает, а зегог со фругличарите ходит в особена одая, къде стоит софра ставена. Зетот со трите пърсти земат от четирите стърни от йестьето и го клават пред себе; после ядит. По малу време идет теща му или шурна му и му дават пърстен за венчанье и му префърлят на рамо бела риза; и той йе целуват ръка и си ходит при кумот. По това идет на търпеза невестата, коя седит на истото место, къде беше седнал зетот, и първо изедвит това, що остави зетот кога седна да ядит, а после ядит други йела. По това зет и невеста ходет при кумот, кои покриват главите им со платно и държеещем чаша вино со малу хлеб нътре, ги благословят и истуриват виното преку младенците. Невестата целуват ръка нему и на 'сите сватови. Во това време идет неколку момичина (девойчина) и на 'сите сватови пейет песни 'секому прилични по върстта (возраст); а сватовите ги дарувает по нещо. Зетот целуват ръка па 'сите невестински сватови; а невестата, изведена надвор, даруват по шамиа 'сите нейдзини сватови, кои тога излегват. После се прощават со татка и майка и се прекърствит; а деверите я качват на коня. Така ходат на венчанье в църков; по пътот жените пейет, а невестата часто се кланят.

На приближвеньето в църков свекорот, кумата и другите жени пречекват невестата, окулу коя пейет: "Куме, мили куме, дали да венчаме." Свекорот я свалюват (слегвит) от коньот; а тая му целуват ръка и му дават риза; еднакво и после венчаньето свекорот я качвит на кон. И кога ке стигнат у момчето, пред вратата йе пейет: "Ела, ела, невесто, позна кеш си дворови..." Пред да слезит от коньот, йе давает две мъшки деца, на кои образот гладит со плочата, им целуват ръка и им дават от овошките, кои от чоработ беше клала в джепот си, како рекохме; а другите овошки исфърлят. Тога свекорот фърлят преку неа дробни пари и я слегвит от коньот. По това йе давает под мишка два сомуна хлеб и бардачето со водата, со коя зетот беше се измил лицето, како се каза по-горе. Така тая се качвит дома и по малу туриват от водата, дури да стигнит до одаята, во коя зетот стоит скриен зад врата; и кога невестата ке влезит нътре, той три пъти я удират по плещи и излегвит вонка (надвор); невестата однесват да стоит в кьоше (ъгал), а хлебовите и бардачето фърлят на гярамиди. По това донесвет ястье на невестинските сватови, кои тога се викает погазеи и кои после яденьето си ходат секой дома.

Вечерта се собирает гостите; и на вечерата зетот и невестата, захващаещем от кумот, се поклонват, целувает рька и служат по чаша вино на 'сите сватови, на кои невестата раздават даровите, прехвърляещем на рамо дарот; а сватовите неа дарувает по нещо. По неколку време запеват: "Стани, куме, стании! Ти се молят младенците, време йет да одиме..." Гостите си ходат; наодзади станвит кумот, кого зетот и невестата пречекват на врата, му се поклонват три пъта до земя и му целувает полата и ръката.

В понеделник канет на ручег гости и заигравает на оро зетот со невестата. Вечерта пак канет гости.

В торник накарвет (натервет) невестата да сметсит и да измиет съдовите (вагани, паници, каленици) и я задевает (задирает), йе се подсмевьет, гьоо (като че) не умеала да метит и да миет съдовите; а тая подхвърлят некоя пара на земя, за да престанат, да я задирает. После я натервет да месит мазник; и тога йе се подсмевьет и на сученьето йе сечат корите (губи), гьоо не знаела да сучит мазник; а тая им подхвърлят неколку гроша, дури да престанат. Той мазник ядет кукьните и побратимите.

В стреда невести и моми, зетовски роднини, изважает невестата да налеит (нацърпит) вода. Со себе си носат гърне вино и ракиа и кого на път стретат, нему невестата служит вино и ракиа и му целуват ръка. Невестата носит в десниот ръкав просо, а в уста стара пара (цело). Стигвеаещим на кладенецот (геран, бунар), невестата ходит окулу него, туриваещем по малу просо, и се кланят кърстообразно на четири стърнпи; наодзади хвърлят целото в кладенецот и нацърпвит вода.

Четворток вечер невестински татко канит зетот и невестата на гости.

Замеч[ание]. В Воден, кога тестот в петок вечер канит зетот со многу гости, се викат първиче; другиот петок, кога зетот ходит у тестот со побратимите, се викат вториче; трекьиот петок, кога ходит съде со невестата, се викат третиче.

Петок вечер спроти събота не требит зетот и невестата да останат дома си; за това ходат да пренокювает у некого роднина. Тая вечер се викат Съботнина.

 


Кукуш.

1. Момата не ядвит от овошките, що се во шамиата, а тие, що се во белата везана риза, коя чуват момата, за да се кланят (гувеит) со неа. [обратно]

2. Обикновено в турско иставает фиралите (кондурите), кога влегват в одая, защо одаите се послани. [обратно]

 

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.