Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДИН МЕСЕЦ ОТ ЖИВОТА НА ВЛАДИМИР СВИНТИЛА.
(ОТКЪСИ ОТ ДНЕВНИК)

Владимир Свинтила

web

20.12.1990 г.

Вечерта

Най-сетне първият резултат, очакван от толкова време. "Спомените на джебчията" е отпечатана. В събота сигналните бройки...

Разбира се, моят основен стремеж е да предизвикам основен обрат в културния живот на страната. Бях се приготвил да пиша една много интересна и нужна статия, но внучката реши друго. Тя умира да играе с мен и умира за моите приказки - "Много са хубави" - казва. И аз измислям нови и нови.

Молих се в храма на "Св. София". Вчера се молих пак там. За първи път от две години иконата на светицата не ме призова към себе си и не ми даде обещание. Но иконата на Св. Богородица беше активна - тя бе пълна със снизхождение за мен.

Благодаря на силите небесни. На Господа Исуса Христа и на Пресветата Божия Майка.

Дано бъдат милостиви към мен и ми дадат покой - една-две години, през които да привърша моите книги и създам издателството.

 

21.12.1990 г.

В 6 ч. се наредих за мляко - но не докараха. В 7.30 хванах пътя да търся тая фирма "Левски", която предлага мляко по 1,50 лв. Имах шанс, попаднах на човек от предприятието.

17,30 ч.

Спах три часа и после полежах още, за да се стопля. Бях измръзнал на опашката и после в ходенето. Засега нямам желание да пиша. Мисълта ми е в утрешния ден, когато ще си взема сигналните екземпляри на "Спомените на джебчията".

Все пак направих усилие да се овладея и написах една много заядлива статия. Не знам още за къде.

 

22.12.90 г.

Реших да напиша статия в полза на Саддам Хюсеин и да я отнеса в иракското посолство да бъде отпечатана в тяхната преса. [...] Бях на богослужение в "Св. Седмочисленици". Пред вратата просеше стара жена с две патерици. Дадох й 50 ст. После се засрамих, излязох и й дадох още 1,30 лв. После се засрамих отново и излязох да й дам още 5 лв. Тя се втренчи с невиждащите си очи в банкнотата - очевидно не можеше да повярва. Казах й: "Давам Ви ги, госпожо, за да не стоите дълго тука на вятъра". Тя обеща да не стои много. Другите просяци седят вътре в преддверието. Но това явно е интелигентна жена, която няма опит.

После се сетих, че трябваше да взема адреса й и да й помогна. Следващите дни ще я подиря пред черковата. Запалих свещи в "Св. София" и в "Св. Неделя". Господи, бъди милостив към нас!

 

24.12. 90 г.

Получихме нов пакет с храна от Италия. Но аз разчитам на бавното разгъване на частната търговия.

Сега комунистите плашат с военен преврат. И мнозина се страхуват. Хората са без каквато и да била политическа просвета - те са напълно оглупели. Нито военна диктатура е възможна, нито каквато и да била руска намеса.

В сряда вечер среща със съмишленици...

 

25. 12. 90 г.

Тъжно ми е. Няма къде да изляза и къде да отида. Такива са вече празниците - обезоръжават човека. Ще се опитам да чета.

22 ч.

Чета отново "Комедиантите" на Греъм Грийн на английски. Преди 30 години я четох с ентусиазъм... Греъм Грийн не е направил нищо особено - един любовен роман на силно контрастен исторически фон.

 

27.12.90 г.

Занесох в "Ден" моята нова и Райкината статия и казаха, че ги харесват.

Горбачов губи всеки ден. Сега всички са съгласни, че е дошъл да спасява неспасимото - ленинизма.

 

28.12.90 г.

Die Fahne hoch!

Бих искал да имам днес един европейски ден. Но немският център е затворен. Чужди книги комунистите все още не допускат.

И така, реших днес да почивам...

Сутринта бях за мляко извън града. Много-много клиенти няма. Предпочитат да се редят три часа на студа. Софиянецът е непредсказуемо мързелив...

Вечерта

Христозов е отговорил на Данчо в "Мисъл". Утре ще взема вестника и ще напиша "Отговор до един мъртвец". Нищо за отбелязване. Горбачов се саморазобличи, в България отражението му е вече нищожно.

 

29.12.90 г.

Ат. Славов се опитва да ме злепостави, макар с едно изречение. Още не е време да му отговоря.

Руси Христозов ми отговаря от гроба. Ще му отговоря и аз.

Много ми хареса новият брой "Християндемокрация". Ще се опитам да стана сътрудник.

 

30.12.90 г.

Отговорих на Ат. Славов - 45 реда.

Отговорих на Руси Христозов.

Написах къс мемоар за "Бамбука".

Разшаткан съм поради писанието на Славов. Отговарям му достойно и по окончателен начин.

Предстои ми да отговоря на Климент Цачев - на мъртви и на живи подлеци.

Изглежда, ще бъда принуден да използвам "Християндемокрация", въпреки връзката й с комунистическата Ера 3.

Вечерта

Говорих с Жоро Янев. Вчера говорих с Хинков... Днес среща с д-р Кредов. Предупреди ме да не ползвам "Християндемокрация". Оказва се, че са много дълбоко ангажирани с Ера 3, която пък е регистрирана от комунисти. Даде ми препоръчително писмо до хората, които образуват съюза за въстановяване на Търновската конституция. В понеделник ще ми даде информация за някои комунистически бойни групи и за така наречените "блиндирани жилища", подготвени да устоят на боеве.

Оценката ми за казармите излиза вярна. В казармите гладуват. В Ямбол една военна част е заплашила, че ще дойде с танковете си в София да се нахрани.

Вчера, като купувах вестници, видях една достойна гледка. Един "деполитизиран" офицер купуваше "Комунистическо дело" и "Мисъл" - сталинистките парцали...

 

31.12.90 г.

11.30 ч.

Намираме се в най-мрачния период. Комунистите чрез своята агентура са глътнали пресата. "Хр.дем." и "Пряпорец" са минали към Ера 3 (ком. агентура), в "България" и "Република" има ком. цензура. "Демокрация" и "Своб. народ" са направени прокомунистически парцали.

Но най-сетне се ражда движението за Търн. конституция, най-сетне се организират монархистите.

Препоръчват ми да работя за "Нова демокрация".

13 ч.

Отговорих на оная гнида Климент Цачев. И съм много доволен от отговора си.

Може би аз прекалявам във виждането на чертите. Все пак мои статии излизат. Ще трябва да разчитам и на нови вестници. Разбира се, настъплението на комунизма е реално. Достатъчно е, че постигнаха макар частична коалиция в новото правителство и че подкараха синдикалното движение.

16.30 ч.

Реших едно - да не трепвам пред червените. 45 години живях с пистолет, опрян в тила, и сега още ще ме шантажират и заплашват. Във всички случаи ще се озъбя...

 

1.1.91 г.

14 ч.

Състоянието ми не е лошо, но още имам отзвуци от клеветата. Също като случаите на публично оклеветяване - многобройни по времето на комунистите. Но това са също така комунисти - по-ловки само.

Ако аз бях избягал, щяха да унищожат цялото ми семейство. И това на сестра ми...

 

2.1.91 г.

Вечерта

Депозирах отговора си до Ат. Славов... Депозирах отговора си до гнидата Кл. Цачев в “Лит. форум”.

Написах една остра статия за "реформите" и я предадох в "Република".

Статията ми в "Патриот" ще излезе.

Отново мръсни комунистически предизвикателства. Написах остра статия "Жалък финал".

Утре ще посетя "Соф. вести", за да връча отговора си до мъртвеца Руси Христозов.

Измръзнах се, но се чувствам добре... Поемата ми във "Весела България" се чете. Трябва да наобиколя в. "Шоп".

 

3.1.91 г.

12 ч.

Занесох двете статии в "Соф. вести". Вероятно ще излезнат...

Никога не съм могъл да понасям двама души: Дидро и Хайне. Единият истински обскурант, другият ограничената еврейщина.

Вечерта

Молих се в "Св. София" и мисля, че отново получих благослова на светицата.

В "Соф. утро" почват да печатат глава от "Книга за стара София".

 

4.1.91 г.

Почва първото смущение сред комунистите. Сега им става ясно, че са изгубили властта завинаги, защото и техните агенти няма да им останат верни докрай.

Вечерта

Проблеми около терапията на жена ми. Трябва да се търсят отново връзки. Среща с директора на "Мир". Удивително наивен човек. Щял да вика Тончо Жечев да му пише антикомунистическа статия.

Уговорихме се да напиша аз една. Предупредих го, че ако приеме Тончо Жечев, няма да има сътрудничеството на другите. Никак не е наясно по въпроса за комунистите...

 

5.1.91 г.

Давам си сметка, че трябва да скъсам вътрешно с много неща, дори с политиката. Естествено ще пиша и ще правя партията, но вече без вътрешен ангажимент. Вътрешният ми ангажимент ще бъде само с Бога.

След написването на статията ("1956-та година") за в. "Култура" настроението ми се оправи. И се оправи съвсем, когато почнах да обмислям новата си статия... Изглежда, че винаги трябва да имам в главата един интересен проблем.

Бях на богослужение в "Св. Седмочисленици". Господи, благослови ни.

 

6.1.91 г.

Събудих се в добро настроение. Написах един етюд: "Византийската зона" за сп. "Култура"...

16 ч.

Спах. Един час си играх с критичния апарат на статията - само от 7 бележки. Тази чисто техническа работа, която придава външно "академичен вид" на труда, е отвратителна.

Отново съм вътрешно нестабилен. Може би времето. Свърших с работата, заплашва ме грандиозна скука.

Чета "Комедиантите". Една съвсем несъстоятелна (в тенденциите си) книга. Няма и никакъв лъх от Европа. Задушавам се.

Вечерта

Моята борба с комунистите няма да бъде вече емоционална. Озъртам се как да ориентирам заниманията си. Смяната на емоцията несъмнено ми носи облекчение.

Радикалите са преминали към Ера 3. Това е късно саморазобличение. Те са вече открито при комунистите. Ние не можем да ги разобличим, но те могат да се саморазобличат.

Ще почета малко английски, ще почета от латинското евангелие и ще си легна.

 

7.1.91 г.

Вечерта

Елка Константинова и Ал. Йорданов са минали към Ера 3. Слава богу! Така нещата са ясни.

Сега комунистите искат да оглавят и извънпарламентарната опозиция. Сега "радикалите" си подават ръка с комунистите.

В. "Култура" пуска моя отговор.

Колко много неща изостават поради игрите с внучката. Тя ми повтаря: "Пакостите са по-важни от статиите". И така, ние играем...

 

8.1.91 г.

Липсата на хартия заплашва "Зора" със спиране. Заплашените вестници не се борят за съществуване...

 

10.1.91 г.

Спомени за страшния 10 януари 1944 г. Въпреки времето впечатленията от онзи ад са живи....

16.30 ч.

Настъпват първите затруднения с хартията. Никой не се бори по достойнство с глупавото правителство.

19 ч.

Прочетох около 40 стр. от "Комедиантите". В развитието си книгата печели.

Нападат ме опасения: какво ще стане с книгите ми, със статиите ми. Очевидно литературната ми работа трябва да бъде съпътствана от полит. борби.

 

11.1.91 г.

Преоценка на много неща - давам си сметка за много неща.

Всички грешки почват с баща ми, с неговата комунистическа партия. Той умря разочарован. Но това не значи нищо. Баща ми жертва всичките си възможности за "революцията".

Вината продължава с майка ми. Тя вече ги знаеше какви са, но не намери сили да скъса... Аз трябваше да скъсам. Но не беше лесно. Скъсах през 1939 г., станах ратник. Но и това не стигаше - оставаше тумбата на родата, която постоянно тровеше атмосферата край мен... Сега от миналото ми с комунистите се явяват кошмари. Те още ми държат сметка, заплашват ме, уговарят ме.

Но аз тука слагам край на всяка тяхна роля в живота ми.

Ако излязат с шантажи, ще отговоря.

18 ч.

Четох в. "Демокрация". СДС-то се разпорежда с неугледните ни съдбини, както намери за добре. Тия престъпници застават зад правителството, което и комунистите не правят... Водя борба в себе си, за да не стане всичко около мен безсмислено.

 

12.1.91.

21 ч.

Телевизията. Нова анкета. 80% за частната инициатива... Сега разправят, че анкетата през май е дала такъв резултат: само 30% са очаквали изборите да бъдат честни.

Мандатната комисия още не е готова да отговори - 6 месеца!

23 ч.

Четох малко Греъм Грийн и малко Съмърсет Моъм.

Сега си давам сметка, че 40 години аз не зная какво е общество. Живял съм като дивак и само спомените са ме научили.

Колко е добре да имаш дом, приятели, познати, да ходиш при роднини.

Всичко това е било изхвърлено. Мисионерът при хотентотите е имал по-добра обществена среда от мене.

Майко Божия, закриляй ни!

 

13.1.91 г.

17 ч.

Отново четох Моъм и Грийн. Книгите не ме заинтересуваха сериозно, но трябва да поддържам английски, който ще ми трябва, може би.

Ако промяната бе станала преди 10 години, щях да съм в Германия. Но сега, на възраст и болен, трябва да остана тук. И трябва да направя тая страна обитаема, друг изход няма...

 

14.1.91

Безпричинно безпокойство... В края на дясното зрително поле непрекъснато минава една светкавица...

Утре заран за мляко. Дано Господ ми помогне в тези експедиции. Всеки ден някакво особено напрежение. Голяма е грижата ми утре за млякото и въобще за млякото.

Хартията е 10 000 лв. тон - ако не е слух. Само преди няколко дни някой е дал на Гечев гаранции, че цената на хартията няма да се увеличава.

 

16.1.91

...готвят високи цени, без да либерализират пазара. Престъплението на СДС е по-страшно от това на комунистите. Тия идиоти не искат приватизацията... Готвят и обмяна на парите. Остава пътят на въоръжената борба.

Безпричинна тревога... Може би това е общата картина на живота ми, който никога не е бил спокоен.

Но четенето на Евангелието или на "Подражанията на Христа" внася покой в душата ми.

Най-вече молитвата в черкова, паленето на свещите, тяхната светлина... Господи, дай ми твоята утеха. Света Богородице, закриляй ме.

Вечерта

Шевернадзе говорил по радиото. Казал, че Русия ще се върне в Източна Европа.

Това, разбира се, е истински абсурд.

Все пак какви мрачни спомени извиква една такава закана. Вместо интеграция с Европа серия от войни със страните от европейския изток...

Не успях да отида на черкова. Ще ида утре.

Майко Божия, закриляй ни...

 

17.1.91 г.

Днес цял ден с разкъсани нерви...

Военните действия срещу Ирак почнаха. Това е безумен конфликт със света на Исляма. Вероятно тази война ще отвори вратите на Китай към Средиземното море.

Вечерта

Прогнозите ми за Ирак излизат верни. Америка обяви война на исляма. Първата намеса на Китай (предвидена от мен). България се намира на брега на мохамеданския океан.

 

18.1.91 г.

Вечерта... Във връзка с Литва комунистите тук заплашват с ресталинизация. Това за пореден път показва каква заплаха за страната са комунистическите ядра...

Статия в "Криминална хроника" - Герака. Бях я отписал. Статия и в "Република", и в "Култура". Моите предизвикателства се разширяват.

Статията ми в "Култура" вече е прочетена от всички.

Появиха се новелите "Спомените на джебчията"... Имам интересно предложение за издаването на черния роман...

Очаквам "Ден" на Иван Калчев - статиите ми там най-много дразнят комунистите.

В Литва възкръсва въоръженото опълчение - най-сетне...

Молих се в "Св. Седмочисленици". Царю Христе, смили се над нас... По-бодър съм... Няма да бъда така жестоко беззащитен пред комунистическата гнусотия и предателството на СДС.

 

19.1.91 г.

Написах три остри статии за новия вестник на Герака.

Надявам се да ми пусне статията "Един негоден парламент"...

 

20.1.91 г.

Сутринта леко кризисно състояние. До 11.30 - спах и после лежах. Станах и написах две малки есета за радиото. За Езра Паунд и за Упоритите... Остава ми грижата за утре. Ще сваря ли да взема мляко в стопанството.

Мисля си колко странно върви животът ми. След един нервен пристъп и преди поредната домашна кавга аз написвам статиите си. И после се скитам по редакциите, отбивам се в някоя черкова, моля се. Изгубил съм оригинала на "Черния роман". Имам само второто копие и за щастие един ксерокс.

Оказва се, че съм дал на Тодор Янчев екземпляр от "Кладенеца", което ме учудва. От тоя ръкопис екземплярите ми бяха броени (един е в Д. Зашев).

Какво имам да завършвам:

1. От Маркс до Христа.

2. Шапка кретенка (няколко разказа).

3. Писма от Атина (редакция).

4. Крадци на автомобили.

Платото и Черният роман са готови.

Освен това:

1. Нашите народоведи.

2. История на българската психика. 1650-1900 г.

3. Книга на промените.

Книга за стара София е готова.

Остава да напиша: "Черната река" и "Зададе се облак тъмен". Ако имам пари за преписи и здраве, ще ми стигнат две години. "Крадци на автомобили", не мога да намеря ръкописа. И първият екземпляр на Черния роман. По дяволите! Ръкописите ми станаха много, трудно е съхраняването им.

Вечерта

Изглежда ще имам още хора за партията от приятелите на Стефан Хинков.

Стоян Ганев е проникнал в християндемократите. С това те са загубени за опозицията.

Пловдив зъзне. Тия, които искаха мирен преход, го имат. Нека му се радват.

 


* Откъсите от дневника на Вл. Свинтила са предоставени за публикация в уебсайта на Рамбо - 13: "Мухозоли", от Красимир Делчев, близък приятел на писателя от последните години на живота му. В "LiterNet" публикуваме част от тях с любезното съдействие на Лъчезар Лозанов.

 

 

© Владимир Свинтила
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.09.2003, № 9 (46)