 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вечер е сам.
И понякога мисли за мене.
В безнадеждната нощ
ми изпраща писма -
без надежда.
Аз умирам
и после отново изглеждам
както винаги - пясък,
както никога - себе си.
И дали ме е виждал в съня си
напълно случайно -
как вървя по ръба на очите му
и стигам до края...
Как от пясъци - кули градя
и сама ги събарям...
Как съм слово без глас
и очи - без тяло...
Но щом се събуди - излиза
от тази история -
и всъщност е друг.
И нищо не ми говори.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2004, № 4 (53)