 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛАМЕНАТА КЪЩА
Не ми се обяснява. Тишината
е разговор със друго наметало.
Да помълчим - неясни са нещата.
Какво сме скрили, за да го познаем?
Страхът от яснотата ни събира
под покрива на сламената къща.
Не ми се обяснява. А "разбирам"
е само синонимът на "прегръщам".
Заобикалям общото жужене.
И моят кошер има тайни стаи.
Не кръв, а смисъл да тече по вените,
така ще си останем неразбрани.
Не ми се обяснява. Няма нищо
в дълбоките джобове на тъгата.
И ясно е, че трябва да прелистим
на друга страница или на друга дата.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)