* * *

web

Сянката не пада.
Тя подпира стръмното.
Става нощ и идват много образи.
Ще стоя на дъното и ще съм мъничка,
но всичкото това ще го запомня.
Събудените сенки на комините
стигаха до края на небето...
И нямаше огради, нито покриви,
и валеше дъжд,
и беше лесно...
Аз съм нарисуваната къщичка,
където се събират всички духове
и правят чудеса, за да е светло...
И после си отиват, понакуцвайки,
и после си отиват, понашепвайки,
и после си отиват, заминавайки,
но никога не си отиват истински...
Все остават някак си наоколо,
в баналните треви и изречения,
в стъклата, изпотени от присъствие...
Всяка нощ нощта е до колене.
А моите момичета на пръсти
минават през съня.
И ми прощават.

© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2003, № 6 (43)

Други публикации:
Виолета Христова. Звездна карта. 1997.