 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
И шепнешком изричам името,
което ме боде -
и крача по полето
с мъртви листи...
не знам къде потъват върховете,
но така си вярвам, че ще плисне
внезапното море
от светлина...
Не, няма да посеят светлина
думите на тези врагове,
душите им ще се загръщат
в зимни мрежи.
И някой ден
светът ще забележи,
че няма бряг
и няма брегове...
По бял от сняг
отдругаде ще дойде
внезапен ангел - или лъч внезапен,
очите му ще прогорят земята
и после ще е ясно накъде.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2004, № 4 (53)