Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Не се разочаровам, а прибирам
сърцето си до следващия повод.
Горещо е. Светът не подозира,
че няма за какво да се тревожи.
Тревата ли? О, тя е само разказ -
най-важните неща се случват тихо.
И гърбом се обръща светлината,
ако ми се насълзят очите.
Свещените писания мъдруват
за нишката, която спи дълбоко
и може би дори не съществува
в кълбото със човешките посоки.
Небето!? И какво, че е изгубено -
всъщност е изгубено отдавна.
Нищо по-добро за пеперудите
от сладката прегръдка на хербария.
А опитът е бляскаво усилие
да раздухаш собственото огънче...
Не се разочаровам, а прибирам
сърцето си до следващия повод.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)
|