Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Отричам се от твърдите неща,
от категоричните истини се отричам.
И това, което ме привлича,
изглежда другояче
всеки път...
Плува сред небесни полутайни,
гъделичка
следващите
облаци...
И дори когато е безкрайно,
има цвят на много цветове…
аромат на много аромати,
а гласът му е небесен ручей -
и звучи със всички гласове...
Защото то е себе си...
И другото...
Всичко, до което се докосваш.
И онова, което не разбираш.
Както любовта е среща.
Но и намиране.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2004, № 4 (53)
|