Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Не ми трябва такава душа,
с която се слиза надолу!
Всички остри очи ме болят,
други още не са ми наболи.
И както се правя на хляб,
а забравям небесното дъно...
нещо в мене прошумоля
и се скри на тавана при гълъбите.
Беше някакво тъмно зверче,
беше осмият сън на душата ми...
Някой иска да се отрече
от сирачето на тъгата.
Две бездомни дървета растат
под случайния ми прозорец.
За какво ми е тази душа,
с която се слиза надолу!
Искам весели стъпала -
да звънят, когато се качвам.
И усърдно да заваля,
вместо да се оплаквам.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)
|