 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лицата им продължават
да ме засягат.
Но при тази отрицателна раждаемост
на пориви и на герои,
никой друг не е идвал.
И нищо не е ставало…
Какво разбирам аз от великите работи!
Тук е толкова малко,
и късно, и равно…
че трябва да ви спасявам,
мои близки и ближни,
мои пълни и празнични -
докато оглупее разумът
и престане
да важничи…
Защото и пъпът е врата.
Но не можеш да тръгнеш назад
като раците…
Можеш само да се пързаляш
правилно
върху суетата си…
И да напреднеш.
Донякъде.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2003, № 6 (43)