* * *

web

навън е вече пълно със история
небето се нанася в друг прозорец
заспивам а не спирам да говоря
с тези долу и с онези горе
не са от висините тези мисли
в ушите влизат плъзгат се по устните
изтривам всеки опит за преписване
и всеки жалък опит за изкуство
изкуство е да ходиш по високото
да пазиш световете незапълнени
и да наглеждаш осемте посоки
от дъното наречено безмълвие
разбирам те когато не говориш
думите разреждат и разливат
не е ли висотата най-отгоре
или е връх единствено могилата
освободи ме искам да съм ничия
дъждът да ме рисува с остри щрихи
да различавам всякакво двуличие
по тънката мъглица на усмивката
и белезите да белеят нощем
за да помня пътя си на връщане
навън е вече пълно със история
а вътре продължава да е същото

© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2010, № 8 (129)