Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГЛАВА XII: СТИХ 7
web
Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне...
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно...
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада...
Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2009, № 3 (112)
|