Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Дръж ръката ми, отче Йоане!
Свирят влакове, свършва мастилото.
От небето останаха враните,
а от думите - само фалшивото.
И животът се спусна по хълма,
оживял след целувки и приливи...
Дръж ръката ми, отче Вълшебнико!
Става тъмно и свършва мастилото.
Този белег тежи като белег.
Ослепява и после пониква.
Тишината е подземие.
С безсловесните се надвиквам.
Докъде сме, кажи ми, Учителю!
И дали ще ми стигне силата?
И дали ще ми стигнат очите?
Идва зима.
И свърши мастилото.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2003, № 6 (43)
Други публикации:
Виолета Христова. Звездна карта. 1997.
|