Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Ако не е заключена вратата,
аз пак бих питала
за Ключа.
Защото са разбъркани нещата,
които в настоящето се случват...
Разбирам,
че страхът не е случаен,
че сянката е знак върху окото...
И този миг пълзи и отминава -
следата му е
малка като точка...
И вместо да разбирам все от думи
е по - добре да тичам след душата,
която си поръчва нещо силно
и после си поръчва нещо топло...
После на едно такси се мята
и жълта като мълния се скрива
в мъглата
или във средата...
Ако не я намеря - си отивам.
© Виолета Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2003, № 6 (43)
|