Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"СПИ ЕЗЕРОТО; БЕЛОСТВОЛИ БУКИ…" НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Виктор Христов

web

Хармонията в първата строфа на лирическата миниатюра се свързва с картината на спящото езеро, побрало в себе си отражението на света. Картината е представена единно, цялостно; не случайно свързваща дума е съединителният съюз “и”. Тя придава завършеност и монументалност на строфата, непротиворечащи на нейната живописност.

Във втората строфа езерото е спокойно и “нито трепва”. Съюзната дума “а” го противопоставя на белостволите буки, изкушаващи покоя му. Синтетично изобразени, буките, листата и самото езеро носят смисъла на думи-символи. Внимателно вгледал се в тях, читателят пречупва мислите си през тези символи; той постига необикновено съзерцателно състояние на духа и хладен поглед към себе си като от трето лице. Самите думи придобиват магическа стойност за читателя, чрез тях той достига до катарзис.

Задълбоченото взиране в образа на езерото провокира появата на мотива за самотата (езерото е едно-единствено описано, няма колебание у читателя, за кое езеро става дума. Езерото е самата форма, натоварена с идейна функция от поета. Ето защо не бива езерото да се отъждествява с изцяло материалния образ, като такъв образ то е ненужно на поета Пенчо Славейков).

Отделеността на езерото от другите езера, унифицирането му носи смисъл на един вид душевно съпричастие, отъждествяване с него. Монументалната му завършеност позволява читателят да се сравни със самото езеро, но гледайки го отстрани, от материалната му, човешка форма. Сякаш личността се разделя надве - между идеята за битийното, заслепено-действеното и хармоничното, идеално-съзерцателно начало. Добил усета за съществуването на това делене, човек сякаш свързва двете същности, намира допирателната между две коренно различни и въпреки това - едновременно съществуващи начала. Там той може да открие и великото прозрение, катарзис, за смисъла на живота.

Анализът на образа на буките засилва идеята за отделеността и самотата, за отдалечеността на всичко външно от същината - самите дълбини на езерото. “Замряло”, нечуващо буковия шепот, езерото спи. Не се противопоставя и бори срещу шепота - езерото спи. Не го приема, не се заслушва в него, не му отговаря - езерото спи. И само листата, отделили се от буките, обезпокояват повърхността му. Не - не спи, а просто съзерцава, достигнало е прозрение за нова форма на живот.

 

 

© Виктор Христов, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 05. 2003

=============================
Първо издание, електронно.
Публикация В: “Годишник 2003 на Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” - Варна", Варна, 2003.