Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"...този свят, който познаваме..."

Таня Гергова

web

Романът на Албена Стамболова* е предложен в изкусителен вариант: чрез впечатлението от небрежната несериозност на написалата го. “Това е, както става” “забожда” ситуациите на заинтригувания.

Романът е представен чрез приказката и мита, чрез миналото на героите си, което рефлектира в собственото минало, а значи в собственото време и в нерешеността на собствената ситуация:

Най-много от всичко обичаше амфитеатъра. Както навсякъде, там имаше хора по всяко време, но пространството го позволяваше. Беше измислено за много хора. Дори когато ги нямаше, сякаш глъчката трепереше във въздуха, населяваше го...

Романът е прочетен по повод, но позволява да се чете навсякъде. Например в интернет-клуб: Мястото оставя приятното впечатление от празната и излъскана старинна къща. Същото не успяват да развалят нито шумът, нито неподходящата музика, нито любопитните надничания. Там лесно забравям и лесно минавам във времето през или въпреки ситуациите. Сега те ми се струват онези, които “забождат”.

Романът предлага рефлексия върху времето с текста на историите, които разказва. Похватът ми е известен от авторката в другото й жизнено амплоа - на преподавател по литературна теория. Похватът обаче не спира до Пруст и дори не желае да го визира. Защото историите, които чета, са пародирани приказки, кости от минал език, който вълнува. Него желаем да оставяме постоянно наличен и него по същия начин неистинно, като изменяме на собственото си желание, приемаме да забравяме. Него авторката нарича любов.

В групата имаше едно момиче, което привличаше вниманието... Момичето носеше разперена като чадърче плисирана пола върху две крачещи клечици и толкоз... Колекционираше движенията й, появите и отсъствията... Докато тя не изчезна от живота му.

Главата на баща му беше омотана в мрежа, под която имаше шапка с кръгла периферия. Като планета... Главата на баща му много приличаше на Сатурн, когато беше на пчелина... Когато Мария му четеше древногръцките митове, научи, че Сатурн е бащата на Юпитер. Или по-скоро - че Кронос е бащата на Зевс...

Лично аз съм сигурна, че други истории освен любовни няма... Просто... история, която става по границата на този свят...

С уважение.

 


* Стамболова, Албена. Това е, както става. София, 2003. Също: Литературен клуб, 2003 <http://litclub.dir.bg/library/nbpr/stambolova/stava/index.htm> (16.08.2003). [обратно]

 

 

© Таня Гергова, 2003
© Издателство LiterNet, 17. 08. 2003
=============================
Първо издание, електронно.