ЗА СЕСЛАВСКАТА ЦЪРКВА В 2003 ГОДИНА

Тодорка Каменова

web

За първи път попаднах в Сеславската манастирска църква през 1968 година. Бях очарована от стенописите, от запазените надписи по тях. Написах кратка статия, сетне документация-предложение да се обяви храмът за паметник от национално значение. Съветът към Националния институт за паметниците на културата одобри предложението ми и чрез "Държавен вестник" старинната църква получи най-високата оценка - а и законов статут - за нашата страна в ония години.

През 1977 година излезе книгата "Сеславската църква", като монография от поредицата "Паметници на старата монументална българска живопис" на издателство "Български художник". Тиражът от 1120 броя вероятно е бил изкупен постепенно, но аз не знаех къде може да са попаднали отделните книги. През 1997 разбрах, че никой от селото, Сеславци, не знае, че има такава книга.

Години наред се чувствах особено дълбоко свързана с манастирския храм - "паметник на културата". В съзнанието ми постепенно се подреждаха няколко десетки подобни църкви със стенописи, които бях посещавала, описвала, проучвала. Това беше работата ми в далечните вече години от историята на Националния институт за паметници на културата. Бях изкуствовед-проучвател в НИПК до 1970, но сътрудничих много години.

Мините за уран, над чийто галерии беше кацнала старината, налагаха в годините до 1989 забрана за посещения. Тогавашната секретност на зоната определяше най-късния период от близо триста и петдесет годишното битие на стария храм. Определяше го - до голяма степен - като материално присъствие за страната ни, като част от живота на селището Сеславци и като неоспорим факт от духовното развитие на историческото минало.

Историческото минало... Историческото минало непрестанно се увеличава и краткият личен живот на един проучвател неусетно може да стане част от съществуването на историческия паметник. Свързана бях със Сеславската църква. Наблюдавах я и участвах в различните начинания за "спасяване", "популяризиране", възстановяване. Много пъти водих студенти по стръмните околни пътеки до храма, защото забраната оставаше. Мините днес са закрити. Дейният живот на използването им отшумя и запустение налегна сгради, съоръжения и пътеки до това ураниево място. Така част от бурното индустриално-експлоатационно минало на България в Софийско се сля със запустението на старинния Сеславски манастир. Остана само църковната сграда. Жилищните постройки на обителта постепенно изчезваха, а тя - църквата - стои и днес.

Подготвяното второ издание на монографията от 1977 година повтаря дословно текста, но не и снимковия материал или художественото оформление. Добавени са две нови глави, които отразяват живота на стария храм в последните 55-58 години. Те отразяват още промененото ми мислене по някои въпроси на изкуствознанието и на родолюбието на българите. И днес манастирският храм "Св. Никола Мирликийски" над Сеславци продължава да бъде важно нещо от живота ми. А късната история, която е добавена - вярвам - отразява характерни страни от недалечното минало на цялата ни страна.

© Тодорка Каменова, 2003
© Издателство LiterNet, 17. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.