СЮЖЕТЪТ "ОТКРОВЕНИЕ" (АПОКАЛИПСИС) В ТВОРЧЕСТВОТО НА АЛБРЕХТ ДЮРЕР (1471-1528) И
ЗАХАРИ ЗОГРАФ (1810-1853)

Тодорка Каменова

web

Сюжетът "Апокалипсис" или "Откровението на св. Йоан от Патмос" е традиционно изобразяван в католическите страни. За източноправославния свят той не е включен в официалните литургически четения. И въпреки това, голям стенописен ансамбъл по текста на последната глава от Библията - "Откровението" - покрива стените на притвора във важната ортодоксална църква на Атонския полуостров (Света Гора) във Великата Лавра "Св. Атанасий". Тези стенописи са дело на изтъкнатия възрожденски художник Захари Зограф от Самоков.

Почти случайното съвпадение при отбелязване годишнините на зографа от балканското Възраждане¹ и прочутия ренесансов художник Албрехт Дюрер² породи изложба, в която темата "Апокалипсис" заемаше централно място. Графичният цикъл по "Откровението", създаден от Дюрер в 1498 г., е имал голямо разпространение в страните на Западна Европа. В Балканския полуостров и то в сърцето на православното вероизповедание за XIX век - в монашеската република, съществувала от X в. - се появява цикълът "Откровението", създаден от ръката на Захари Зограф в 1852-1853 г.

Изложбата поставяше няколко интересни въпроса: възможно ли е да бъдат разгледани двете личности (Дюрер и Зограф) в някакъв общ аспект? Съпоставимо ли е ренесансовото, възрожденското начало в личностите на отдалечени по време и месторождение художници? Комплекс за национална малоценност ли лежи в опита да се преценява балансът между светско и религиозно при автори-художници, като единият е широко известен в Европа³ и периферния, късен балкански майстор-стенописец⁴.

Епохата Възраждане традиционно се свързва с представи, а и осмисляне, на въпроса за значимостта на личността. За Европа този процес става в прехода от Средновековието към Новото време. Обикновено е подчертавано себеусещането за индивидуалната значимост и неповторимост на отделния човек. Неговото съсловно положение в обществото постепенно се измества; от пълна, ясна зависимост към разкрепостяване и откриване неповторимостта на индивида и неговата роля в тази насока.

В изобразителното изкуство представата за значимост на личността се отразява, може би, най-директно в изобразяването на собствения лик - с откровено самонаблюдение - в жанра автопортрет. Неговото обособяване и изключително богато проявление е предстояло в Новото време. Но началото, безспорно, е в епохата на Възраждането. При това качествата "значимост" и "неповторимост" се проявяват спрямо две важни, почти извечни начала: Бога и човека, и то често в социалната, човешка значимост.

Автопортретите на Дюрер са били винаги обсъждани при всяко докосване до личността му; и до творческото му наследство. Те са няколко. Създавани са в различни възрасти и с различен нюанс на самонаблюдение и себеоценка. Единият е от 1493 г., когато авторът е 22-годишен, а другият, когато е 29-годишен - в 1500 г.

Албрехт Дюрер - Автопортрет (1500 г.),
маслени бои на дърво, Мюнхен

За краткия си житейски път от 43 години Захари Зограф създава няколко стенописни автопортрета⁵. Интересно е съпоставянето между портрета от църквата "Св. Николай" на Бачковския манастир (1840) и автопортрета-картина, отнасян обикновено към 1840 г. В стенописния автопортрет има социално, а и църковно-религиозно‚ изравняване между митрополита, игумена и художника. Спрямо тогавашната представа за по-ниско положение на изпълнителя-майстор от Самoковската епархия, той е проявил високо самочувствие.

А в автопортрета с маслени бои от 1840 г. значимостта и високата самооценка са подчертани преди всичко от позата, от демонстративния жест на ръката - знак за майсторството - както и от цялостната композиция. Важно е да се отбележи и това, че образът е картина, а не част от монументално изображение, което обаче все още е елемент от цялостна храмова украса. А картината, която e подвижна, независима от пространството, в което ще бъде гледана и поставяна, е друго нещо. С всичко това тя е била рядкост за българските земи. Известният на всички автопортрет не беше включен в Софийската изложба на Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ), поради голямата му популярност.

Двадесет и две годишният художник Дюрер се рисува, за да запознае годеницата си със своя лик, а по-късно създава още един портрет с облик и дрехи на благородник⁶, като композицията напомня италианските ренесансови портрети от същия период - края на XV-XVI в. Но най-често коментираният автопортрет на Дюрер - последен по време на създаване - е този от Мюнхенската галерия, който беше показан в Галерията за чуждестранно изкуство. За него ще цитирам думите на Цветан Тодоров: "Свидетели сме на постепенно очовечаване на божественото (автопортретът на Дюрер като Христос през 1500 г. e едно от най-красноречивите доказателства), след което от 17. в. нататък ще последва известно обожествяване на човешкото" (Фокрул, Льогро, Тодоров 2006: 21-22).

Интересно сходство в автопортретите на германския и балканския автор са надписите, които придружават изображенията. Дюрер изписва винаги годината, името си, месторождението си: Нюренберг. A в други автопортрети той се заявява като "северен майстор", "германец", или "художник от севера".

А в автопортрета на Захари Зограф от 1840 г. няма надпис. Но във всички останали изображения на майстора, които са стенописни, е написано "Самоков", "болгарин", "самоковец от болгарска епархия", както и датата на създаването им.

Захари Зограф - Автопртрет (1848 г.),
фреска на стена, Троянски манастир

При всякакъв вид обсъждане на личностите на двамата разглеждани автори писмата, които те са оставили, могат да се разглеждат като доказателства, равностойни на автопортретите. Прави впечатление деловият и рационален тон като общо, еднакво качество и при двамата художници. Най-често това са съобщения относно поръчки, изпълнението им, оспорване на заплащането или обяснения за количеството труд и усилия, вложени от художниците за отделни поръчки. Като ще напомним, че най-често изпълненията са предназначени за храмови украси и възлагател и при двамата автори е църковната институция. Във връзка с това естествено възниква въпросът за религиозността: за нагласите на двамата като лично преживявана религиозност и социално предполагана обязаност и поемане на задължения. Като най-красноречива емоционална изповедност и лично религиозно чувство са думите на Дюрер, записани от него при смъртта на майка му. Това става в 1514 г. и художникът завършва писмото си с дълбоко лична молба за себе си и за бъдещата среща с Всевишния (Неселщраус 1957а: 88; Джонсън 2007; Людеке 1959).

При Зограф подобна изповеднa, интимна религиозност няма в словесното му наследство. В цялата писмовна връзка между него и учителя Неофит Рилски - дълбоко, искрено, дълготрайно обичан от Захари - почитта надделява. В писмата Захариеви най-често се засяга просвещението на българския род, самодоказването чрез настойчиво закупуване на книги и мисълта за разкриване на училища. С една дума, родолюбието у него преобладава, а чрез него и проявяваната възрожденска себеоценка за лична значимост. А тя е разбирана и като прагматични социални действия⁷. Когато подчертахме личната религиозност на Дюрер от бележката за смъртта на майка му, не трябва да се смята, че той е бил индиферентен към социалните проблеми на неговото сложно и противоречиво съвремие. При едно фалшиво съобщение за убийство на Лютер, Дюрер записва в "Дневник за пътешествието в Нидерландия" думите: "О, Боже, ако Лютер е мъртъв, кой отсега нататък така ясно ще ни излага светото евангелие? О, Господи, колко още той би могъл да ни напише за десет или двайсет години!" (Неселщраус 1957: 152). Това е записано в 1521 г. В Дюреровото описание за Нидерландия са отбелязани впечатления от естетическо естество. Той е чувствителен към красотата, към доброто качество на архитектурни творби, декорации и други детайли от заобикалящата го нова, чуждестранна действителност. Подобни описания и преценки почти не срещаме в епистоларното наследство на Захари Зограф.

Ако предположим, че Дюреровото създаване на "Апокалипсиса" e замислено като отговор на преобладаващото социално настроение за тогавашния момент - на всеобщ страх и напрегнато очакване на катастрофални събития в близко време - то при Захариевото изписване на апокалиптични цикли има друга основа.

Албрехт Дюрер - Апокалипсис, глава 13 (1498 г.),
гравюра на дърво

Дюрер изработва Откровението в ранна възраст. Този гравюрен цикъл вече е папка с цитати от библейския текст на гърба, а не Библия с илюстрации, и тази папка е съвършена като гравьорско постижение. Уменията, вложени в цикъла, са безспорни, но насоката на Дюреровото развитие като график върви към усвояване на дълбокопечатната гравюра. В тази област той се стреми да се изравни и докаже пред италианските майстори, както постъпва и при живописните си произведения от по-късния период.

А апокалиптичните цикли в стенописите на Захари са плод на неговите по-късни, а и последни години. Тези цикли са три, като получаването на поръчката за Атон (1852 г.) е радвала и ласкаела Самоковеца твърде много. И той е отразил това и словесно, а и в изпълнението на последния си цикъл стенописи (Василиев 1965: 37). Широко е коментирано в литературата самочувствието на Захари, неговата гордост спрямо гръцките зографи, а и спрямо т.нар. "мегали идея". Според нас вниманието и усилията, отделени от Захари за този цикъл по Откровението в Атон, са по-скоро художнически. Едва ли в тях е влагано осъзнато негово лично религиозно или дидактично внушение, предполагано като въздействие, което сюжетите биха имали за обществото. Разбира се, изпълнението е било съгласувано с поръчителите-монаси, но за художника са били привлекателни и други елементи в поръчката. Фантастичните моменти и същества, разнообразните пространствени планове, характерните символно-изразителни елементи, струва ми се, са го привличали и сами по себе си.

Захари Зограф - Апокалипсис, глава 13 (1853 г.),
фреска на стена, Великата лавра "Свети Атанасий", Атон

Той неведнъж се е посвещавал на този сюжет (първо като помощник на своя брат преди години в Рилския манастир). Още повече че последният по време на създаване е плод на неговите зрели години. Захари Зограф е ползвал западните копирки в много свободно и самостоятелно третиране⁸. Той тук е автор - за нас думата се употребява в днешния, съвременен‚ престижен смисъл: "себеосъзнат и свободен"... Такъв той е бил поне по отношение цветовете и нюансите им. В хармониите, които той употребява, които избира за отделни сцени, а и зa целия ансамбъл, преобладават сините, зелените, понякога сложно съчетавани с лилаво. В тази област той е сам, без по-ясната и видима връзка между копирка и изпълнение върху стена. Вторият интересен белег на художническа самостоятелност - за нас, в този текст - е засилената декоративност. Захари украсява представата си например за Райските селения, с много цветя; насища с орнаменти и украсни детайли и дрехи, и утвар, и части от обстановката. Така цялостното композиционно-цветово въздействие едва ли е било потискащо или застрашително за тогавашните хора, които биха го гледали.

Захари Зограф - Райските селения (1853 г.),
фреска на стена, Великата лавра "Свети Атанасий", Атон

В заключение ще определим съизмеримостта на двете личности като уместна и възможна в двата плана на общоевропейска значимост; на Дюрер като гениална личност на Ренесанса в Европа (Маразов 1971: 27-28) и на Захари Зограф като една от най-изявените личности за Балканския полуостров и по-конкретно за народностната общност, към която той осъзнато и пламенно принадлежи. Към тази наша констатация ще добавим думите от поканата към Захари за изписването в Атон. В нея ясно е заявена оценката на поръчителите, които отделят майсторството и художествените достойнства по-особено и със зачитане. А този факт е белег на равнището, което тези поръчители-епитропи са имали като общокултурно разбиране и оценяване "като изкуство", както бихме се изразили ние днес, сега, относително по-отстранени от строго религиозния смисъл и въздействие. Епитропите на първия по значение, най-прочут и най-почитан светогорски манастир - Великата лавра на свети Атанасий изпратили писма по нарочен човек в Самоков - до първите зографи - самоковци и банскалии, които вече били работили в Рилския манастир. В това писмо се четат думите: "...към живописци неслучайни, но най-опитни майстори, които са не само известни, но познават и хубостта на занаята" [...] , а от Вас се дължи четката (калема) и изкуството" (курс.м., Т.К.) (Захариев 1957: 110). И още веднъж ще подчертаем спецификата на възрожденското определяне на личността именно в средата, в която то се проявява - в българските земи на все още обширната Османска империя. А тя не е била еднородна като исторически равнища и процеси на многобройните съставящи я народности. Имам предвид споменатото вече "възрожденски определили се личности" именно в тяхната вътрешна историческа значимост като по-широка, но вече обособяваща се общност.

Себеосъзнаването, високата преценка за собствената си значимост у Захари е свързана с лична гордост и социално-патриотична действеност, а у Дюрер дълбокото ренесансово начало напълно се изразява не само в изкуството, но и в гениално-откривателската му рационалност. Споменахме, че той пише трактати - няколко, а и наставления за учебни цели (Неселщраус 1957б: 146-207), като в тази мисловност на Дюрер и в разностранната му рационалност не би следвало да изключваме и дълбока религиозност, лично преживявана, нюансирана. Но тя е имала, вероятно, и по-голяма пантеистична отсенка, а и широта. Докато при Захари взима превес практичното, социално-борческо, действено родолюбие, както и конкретната, организационна дори, прагматичност. Така личната му себеоценка и достойнство се изразяват през дълбоката му социална свързаност с българското общество от първата половина на XIX в. Тогава за българския род себеосъзнаването и себезачитането са били нарастващи, характерни настроения за по-широки маси. А българската народност в този исторически момент не само няма собствена държавност, но е и без собствено самоуправление от какъвто и да било тип.

Естествено е в тези последни редове, да се включи проблемът за скоростта на протичащите социални процеси. B различните пространства на Европа разновременното проявяване на сходни или еднакви процеси е факт. Често разнообразието извиква оценки от типа: "важно-неважно", "закъснение-изоставане"‚ "изостаналост-примитивност", "напредничавост-цивилизованост". Подобно разглеждане не е предмет на настоящето кратко изложение.

БЕЛЕЖКИ

1. През 2010 г. бяха отбелязани 200 години от рождението на Захари Зограф чрез всеобхватна изложба в залите на Националния музей за българско изобразително изкуство (НМБИИ). Тази експозиция беше съпроводена от научна конференция, издаване, за пръв път, на пълен каталог за Зографа с автор Доротея Соколова и показване на книжнина по повод Захари Зограф, създадена през последните години. Изложбата беше допълнена с рядката и специализирана книга от 2010 г., съдържаща всички писма на стенописеца и коментари към тях. Времетраене на изложбата: 17 ноември 2010 - 31 януари 2011. [обратно]

2. През 2011 г. се навършиха 540 години от рождението на Албрехт Дюрер, това събитие бе отбелязано в Германия в родния град на художника - Нюренберг - с откриване на изложба. Тя обема възможното най-широко показване на художника за последните 4 десетилетия. Състоя се още и научна конференция с международно участие, подготвяна в предходните 3 години. Редица музеи в Германия и европейските страни отбелязаха годишнината с разнообразни изложби. За Германия Дюрер се чества през май по традиция, установена в XIX в. oт художниците на "Назарейското братство".

В София, след закриване на изложбата за Захари Зограф, сюжетът "Откровението на св. Йоан от Патмос", изпълняван и от самоковския майстор, беше погледнат като тип връзка с графичната серия на Дюрер от 1498 г. Изложбата беше разположена в Галерията за чуждестранно изкуство в София от 15 февруари до 18 март 2011 г. [обратно]

3. Популярността на Дюрер, безспорно, е голяма. Освен за картините, гравюрите, трактатите и дневниците си, като цялост той е считан за равен, ако не и по-значим от Леонардо Да Винчи. Вж. Джонсън (2007: 34). В изложбата от Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ) беше показана и книжнината за Дюрер на български език, издавана от 1878 г. до момента. Това беше образователната цел на експозицията в София - в НГЧИ. [обратно]

4. Захари Зограф беше представен в НГЧИ с монопринтове по стенописните му творби от Апокалипсиса или Откровението. И в тази експозиция присъстваха стари и по-късни публикации за зографа от Самоков като образователна част от изложбата. [обратно]

5. Стенописните автопортрети на Захари Зограф са в ансамблите на Бачковската църква "Св. Николай" (1840 г.), в храма на Троянския манастир (1848 г.) и в църквата на Преображенския манастир (1849 г.). [обратно]

6. Дюрер рисува себе си още на 15 години, по-късно и в 1502 г. (Ваймарски замък), а автопортретът му от 1498 г. (Музей Прадо), не се разглежда в настоящия текст, както и предполагаемия му автопортрет в облика на един музикант от олтара на Йов в 1540 г. - според Велики (2009: 13). [обратно]

7. По този въпрос вж. Василиев (1965: 360-393) и Захариев (1957: 13). За нас най-точната и лаконична характеристика на писмата като изворов материал принадлежи на Васил Захариев. [обратно]

8. В изложбата от НГЧИ широко бяха показани копирки, ползвани от по-късния възрожденския художник Никола Образописов (1828-1911). По този начин зрителят беше подтикван да съпоставя големите монопринтове по апокалиптични сюжети, изпълнявани върху стена, с цветове, във фрескова техника от Захари Зограф и рисунъчни образци за Апокалипсиса. Образците, ползвани за икони и стенописи в българските земи, са заимствани от различни европейски и руски старопечатни изображения в библии с илюстрации. По този въпрос вж. дисертацията за Захариевите стенописи по Апокалипсиса на Ралица Лозанова, защитена през 1999, а също и Енев (1996). [обратно]

ИЗПОЛЗВАНА И ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Велики 2009: Велики художници. Живот, вдъхновение и творчество. Кн. 46: Албрехт Дюрер. София: Прес, 2009.

Василиев 1965: Василиев, Асен. Български възрожденски майстори. София: Наука и изкуство, 1965.

Джонсън 2007: Джонсън, Пол. Творците. София: НСМ Медия, 2007.

Енев 1996: Енев, Михаил. Апокалипсисът на св. Йоан Богослов в стенописите, иконите и миниатюрите от християнските храмове. София: Труд, 1996.

Захариев 1957: Захариев, Васил. Захарий Христович Зограф, художник-възрожденец. София: Български художник, 1957.

Людеке 1959: Ludecke, Heinz. Albrecht Durer. Leipzig: Seeman, 1959.

Маразов 1971: Маразов, Иван. Дюрер - концепция и мироглед. // Изкуство, 1971, кн. 9.

Неселщраус 1957а: Нессельщраус, Цецилия. Дневники, письма, трактаты (Превод от старонемски). Том 1. Москва-Ленинград: Искусство, 1957.

Неселщраус 1957б: Нессельщраус, Цецилия. Дневники, письма, трактаты (Превод от старонемски). Том 2. Москва-Ленинград: Искусство, 1957.

Фокрул, Льогро, Тодоров 2006: Фокрул, Бернар, Льогро, Робер, Тодоров, Цветан. Зараждането на индивида в изкуството. София: Кралица Маб, 2006.

Бележки за изображенията към текста:

Албрехт Дюрер - Автопортрет, 1500 г., маслени бои на дърво, Мюнхен.

Захари Зограф - Автопртрет, 1848 г., фреска на стена, Троянски манастир.

Албрехт Дюрер - Апокалипсис, глава 13, 1498 г., гравюра на дърво.

Захари Зограф - Апокалипсис, глава 13, фреска на стена, 1853 г., Великата лавра "Свети Атанасий", Атон.

Захари Зограф - Райските селения, фреска на стена, 1853 г., Великата лавра "Свети Атанасий", Атон.

© Тодорка Каменова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.01.2012, № 1 (146)