Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОЙ УБИ ДЯДО КОЛЕДА?

Стоян Вълев

web

- Светът е шоу, драги зрители! - оповести сияеща телевизионната репортерка. - А Дядо Коледа е върхът на шоуто тази година. Точно тук - тя отметна русата си коса, посочи мястото пред себе си и задъхано продължи - екипът ни ще посрещне Дядо Коледа и ще го придружи по време на краткия му престой в нашия прекрасен град. Той ще бъде скъп гост на децата от детска градина “Розовото слонче”. Ще покажем цялата програма, подготвена от малките палавници. Очаквайте и голямото интервю с Дядо Коледа, единствено за нас! А сега ще продължим с програма от студиото.

- С реклама от студиото - изкикоти се операторът и тръгна към заведението, като пътьом я плясна по дупето. Панталонът на репортерката само очертаваше апетитното съдържание, което трябваше да прикрива. Тя не реагира, свикнала да я опипват и пощипват, необходимата цена, която трябваше да бъде заплатена, щом работиш в телевизия. Понякога й се налагаше и други неща да прави - с шефа...

- Пак забрави да кажеш, малката, че сте приютени от мен - измърмори недоволно собственикът на крайпътното заведение, опрял широкия си гръб на рамката на вратата, вперил поглед в гърдите й, съблазнително люшкащи се под фланелата.

- Следващият път ще го включа, миличък - обеща момичето и се шмугна навътре, седна на столчето пред бара и светкавично измъкна огледалце от чантичката си. - Дванадесет коня! Представяш ли си?! - възкликна репортерката-телевизионна звезда, излетяла като фойерверк на местния небосклон; все очакваше да бъде забелязана от националните телевизии и да напусне тъпичкото градче. Не, с този репортаж нямаше да бъде забелязана. Но пък й беше интересно и полагаше усилия да убеди и другите, че е така. - И всичките коне - бели! Представяш ли си?! Бели!

- А таксите?! Знаеш ли какви са таксите на детската градина? Огън! - подметна собственикът, опрял се на бара. Нямаше пукнат клиент от два часа.

- Иде! - извика, подпрял глава на вратата, шофьорът на репортерската кола. Стоеше на пост в колата с термос кафе, смесено с коняк. Съществуваше основателното подозрение, че в сместа преобладава конякът.

Репортерката сръчно набра по мобифона студиото и изтича навън, следвана от оператора.

- Ние сме пред великолепното заведение на входа на града, познато на всички ни - “Синята звезда”! Тук е о`кей, убедих се сама, а за празниците ви очаква специална програма, нали? - обърна се към собственика тя.

- Тук шоуто никога не свършва, обичам ви! - успя да извика собственикът и протегна двете си ръце, сякаш за да прегърне всички свои бъдещи клиенти.

- Сюблимният момент настъпи, драги зрители! Той дойде! Моите мечти се осъществиха - и репортерката посочи с ръка към шейната.

В нея се бе разположил Дядо Коледа в дълъг бял кожух, величествена брада и червени ботуши. Момичето поднесе микрофона към него.

- Здравейте, здравейте всички - стана прав Дядо Коледа. - Най-сладки бяха писмата от детската градина “Розовото слонче”, затова реших лично да им поднеса подаръците, пред всички! Деца, очаквате ли ме? Идвам! А подаръците са зад мен! - и посочи огромния чувал зад себе си.

Шейната бавно потегли, всичко вървеше по сценария. На фона на бавно влизащата в града шейна щяха да текат реклами. Репортерската кола пъплеше пред шейната, операторът снимаше, подал се до кръста от прозореца, репортерката пляскаше с ръце от възторг, незабелязано като водач се яви и полицейска кола. Всичко бе о'кей.

Пред градския театър ги очакваха отдавна. Деца, родители и зяпачи образуваха коридор, който се стесняваше или отдръпваше под натиска на хората.

Залата гърмеше от радостно оживление, докато Дядо Коледа, понесъл огромния чувал, се изкачваше на сцената и се разполагаше на огромния трон до елхата.

Програмата на децата включваше песни и танци, пиески, викторини...

И ето, Дядо Коледа остана сам на сцената, развърза чувала и бръкна в него. Залата стихна, за да чуе името на детето. Малчуганите сграбчваха пакетите и затичваха възторжени към родителите си.

Сам на сцената, Дядо Коледа държеше последния подарък, а нямаше на кого да го връчи. Въртеше го учудено из ръцете си и децата завикаха:

- За кого е, Дядо Коледа?

- Да не би да е за мен?! - усмихваше се старецът и въртеше пакета в ръце.

- Отвори го да видим! - присъединиха се и гласовете на развеселените родители.

- За мен е, наистина е за мен - обяви Дядо Коледа, когато откри надписа.

- Отвори го! Отвори го! - викаха вече всички: и деца, и родители.

Очакването завладя залата, озвучителят беше решил, че точно сега е моментът да пусне “Тиха нощ, свята нощ”. Репортерката въздъхна от напрежение, наближаваше време за интервюто.

Дядо Коледа разкъса хартията, деца и родители пееха с опиянение “Ти-и-и-ха нощ”, когато взривът изригна. Всичко стана като на филм, Дядо Коледа полетя към елхата, тялото му се разкъса и разлетя. Елхата се наклони, но не падна. Страхът изсвистя свирепо и като бич сряза лицата на деца и родители. Ужасът изпълни залата. Проехтяха първите писъци - детски, отчаяни.

Настъпи хаос, множеството се люшна към двата изхода, а репортерката крещеше в микрофона:

- Господи, какво се случи?! Какво стана?! Дядо Коледа е мъртъв!! Взривиха Дядо Коледа!!! Кой уби дядо Коледа?!

 

* * *

- Какво сте направили дотук? - попита инспекторът, докато стоварваше тежкото си тяло на фотьойла в малката заличка за пресконференции в театъра.

Провисналите му бузи на булдог се стегнаха за миг, слушаше с каменно лице. Старото ченге беше скандално известно най-вече с гастрономическите и пияческите си способности. Но и незнайно как ловеше престъпниците, неговите клиенти бяха дребни риби, градчето от години не помнеше убийство.

- Сега ще си извади бутилката или ще поръча да му донесат коняк - предположи един от полицаите, свел глава към колегата си.

- Всички присъствали са тук, дори и припадналите, оказва им се първа помощ - завърши рапорта си лейтенантът от полицията.

- Добре, добре... - кимна разсеяно инспекторът. - Какво знаем за жертвата?

- Бизнесмен, а вече трета година е Дядо Коледа, детето му е в детската градина. Моята хипотеза по случая... - говореше бързо лейтенантът.

- Не ме интересува - прекъсна го грубо инспекторът и повика репортерката и оператора, които подаваха глави откъм входа, зад стената от полицаи. - Кажи да ги пуснат при мен.

Лейтенантът тръгна недоволно.

- Елате тук при мен - покани ги бащински инспекторът - седнете, пиленца, - погали по вратлето репортерката, която се сгуши на фотьойла. - Гледах ви от къщи, шоуто е прекрасно. Видях всичко и... Внучетата ми, огън малчугани, са направо влюбени в тебе, моето момиче, но са твърде малки, за да поискат ръката ти. Виж, синът ми... безспорно би го направил, ако не е прекалил пак с уискито, негодникът... - галеше косата на репортерката и повика с пръст лейтенанта.

Прошепна му нещо на ухото, полицаят беше удивен, изгледа го неразбиращ, инспекторът шепнешком повтори и му направи недвусмислен жест да се измита и да действа.

Лейтенантът затича към ченгетата, събрали се в полукръг, заговори им и те светкавично се изпариха.

- Какво ще правим сега? - сладкото гласче на репортерката стресна инспектора - прозвуча плахо, тревожно, безпомощно. По женски.

- Ще открием един лош човек и ще го предадем на чичко Закон да го накаже, както намери за добре, а ние ще си продължим празника, дъще - кротко изрече инспекторът, толкова уверено, че репортерката въздъхна облекчено.

Операторът едва удържа напушилия го смях. Тоя дърт мошеник! А да те видим сега, пияница нещастен!

Инспекторът извади плоската бутилчица от вътрешния джоб на сакото си, отпи и разочаровано я разклати.

- Къде тук, деца мои, може да се понапълни?

- Има барче - рече операторът. И на него му се пийваше след преживяното. - Долу, в приземния етаж е барчето. Да прехвърлим щаба там, а?

- Не - усмихна се инспекторът. - Коледа е семеен празник, ще си свършим работата и ще си ходи всеки у дома. Я, синко, изтичай! - и му подаде бутилчицата, измъкна стар портфейл, порови из него и извади банкнота. - И по-бързичко се върни! А ние с тебе, дъще - обърна се към репортерката, - да помислим как да продължим предаването оттук нататък. Искам нещо да те питам, защото аз съм стар човек, не разбирам много-много от телевизия. Необходима ми е твоята помощ, сладката ми - рече той, докато палеше цигара.

- Да! - изрече пламенно репортерката. - Аз съм готова да ви съдействам. Това, което се случи, е чудовищно, господин инспекторе, и аз съм готова...

- Я по-кротко! - погали я пак по гърба инспекторът. - Обясни ми, дъще, докато вие тука снимате, онези негодници в студиото праскат реклами. Тогава какво става с това, което сте снимали, а не е излъчено?

Момичето направи красноречиво движение - отлита.

- А вие, дъще, имате ли го? - уж лениво я галеше по гърба, а очите му я пронизваха.

- Да - отговори репортерката.

А можем ли, моето момиче, да спретнем нещо и то така да го направим, та да докажем, че ужасното събитие просто не се е състояло?

- Как така?! - подскочи възмутено момичето. - Нали всички видяха?!

Ръката на инспектора все още притискаше гърба й нежно.

- Е, да де... - съгласи се инспекторът. - Но аз ще кажа, че е било просто игра. Тъпа изненада от студиото. А ти ще ме подкрепиш, миличка! Ти знаеш как - като кимаш сладко с прелестната си муцунка.

- Но защо е необходимо това?! Защо да лъжем?!

- За да продължи шоуто, скъпа - уморено изрече инспекторът. - Ще разбереш. Организирай го бързичко. Направи го оттук, пред мен, искам да слушам - и притвори очи.

Репортерката заобяснява по мобилния си телефон, а след няколко минути дойдоха хора от студиото, размениха се касети. Инспекторът сякаш беше заспал, притиснал с ръце до корема си плоската бутилчица, която операторът му бе връчил нахално усмихнат.

Лейтенантът се приведе и докладваше шепнешком свършеното.

- Наредете ги тука, пред мене. Донесете масата. Надписахте ли кой телефон на кого е? - измърмори инспекторът, без да отваря очите си.

Лейтенантът потвърди и пак затича, задъхваше се от напрежение, за първи път участваше в разплитането на такъв случай, убийство! Боже мой, колко интересно и какви грешки само допуска инспекторът, та той не е започнал още разпитите...

Репортерката наблюдаваше полицаите с тревожно любопитство. Скоро двама от тях донесоха маса и наредиха петнадесетина мобилни телефона.

- Доведете тука да седнат собствениците на телефоните - нареди обвит в дим инспекторът, сега пък пушеше като комин. - А и съпругата на... - почеса се по увисналата буза - на убития. Тя добре ли е?

- Вие сте цял режисьор, що не дойдете на работа в кабелната телевизия? - промълви с възхищение операторът.

- Стар съм вече, синко - въздъхна инспекторът. - Пък и как да работя, заобиколен от такава съблазън - и отново погали репортерката по изпънатия гръб. - Ребрата ти се четат, миличка, трябва повече да ядеш! - посъветва я загрижен.

- И да прави по-малко секс! - допълни нагло операторът.

- Синко! - с дълбок укор в гласа размаха пръст инспекторът. - Сексът е не толкова телесен, колкото душевен празник, момчето ми. Нали така, Снежанке? - погали я по бузата той и подбутна мобилния телефон към ръката й. - Я попитай в студиото онези негодници дали са готови да започнем предаването.

- Да, татенце - потвърди след минутка репортерката.

- Ами че да започваме тогава, а? - предложи, пъшкайки, инспекторът, надигна бутилчицата и я скри неохотно в джоба си. - Да я свършим тази работа, че масата чака.

- Включени сме - обяви развълнувана репортерката.

Инспекторът изведнъж се преобрази, заговори с плътен, вдъхващ респект глас:

- Уважаеми! Дами и господа! Това, което видяхте преди половин час, беше добре изигран етюд от група талантливи артисти от театъра. Взрив нямаше, Дядо Коледа е жив и здрав и тъкмо сега тържеството започва! Вижте го!

От студиото започнаха излъчване на репортажа, сега щяха да спестят ужасния му край. Прекъснаха го и екранът отново се изпълни с добродушното лице на инспектора.

- Аз няма да ви досаждам дълго, но искам да кажа само, че трябва да благодарите на Бога и нас, полицаите, от вашия град. Подразбира се, повече на нас, и по-малко на Бога. Ние бяхме предупредени, че се готви убийството на един човек. И, разбира се, го предотвратихме, тъй като това не е богоугодно дело. Часът на пристигането на Дядо Коледа беше променен по наше настояване. Много ни помогнаха хората от кабелната телевизия. Нека им благодарим. Благодаря на всички! Но, граждани, не забравяйте, че основната работа беше свършена не толкова от Бога, колкото от нас, вашите верни полицаи! - завърши самодоволно инспекторът. - Весела Коледа!

От студиото продължиха с реклами и надпис, че предстои истинския репортаж за пристигането на Дядо Коледа.

В заличката владееше тягостна тишина. Всички гледаха объркано, някои се възмутиха, прозвучаха тихи ругатни. Съпругата хлипаше, притиснала с кърпичка устните си. Инспекторът отпи от бутилчицата и я погледна с недоумение и неприкрито възмущение - беше почти празна.

В този миг един от мобифоните иззвъня.

- Да! - изрече инспекторът.

Лейтенантът пробягваше с поглед и светкавично сграбчи мобилния телефон, който звънеше и го поднесе на репортерката. Тя се стресна.

- Кажи само “Да, аз съм!” - процеди тихичко, през зъби инспекторът.

Момичето почти беззвучно успя да произнесе:

- Да? Аз съм...

Лейтетантът грубо издърпа слушалката и я подаде на инспектора. Той се заслуша с полупритворени очи. Сякаш времето спря. Всички се взираха в безизразното му лице. Накрая той каза:

- Очаквам те. Инспекторът съм, приятелю, съжалявам - и отново се заслуша с полупритворени очи. Добави. - Ако ти не дойдеш, момчетата ми ще ти погостуват, миличък. А те нямат особено вежливи обноски... - и изключи мобилния телефон.

После кимна към лейтенанта, а той посочи, като заедно с това се приближи до директорката на детската градина.

- Телефонът е нейн!

- Тук - кротичко посочи мястото до себе си инспекторът. Директорката се приближи, приседна до едрото туловище на инспектора.

- Ваш е телефонът, нали? Ние засякохме, сестро, откъде се обажда организаторът, твоят съучастник. За да смекчиш обаче бъдещата си присъда, посочи веднага пред лейтенанта кой е, адреса и всичките там подробности, които са му нужни! Тръгвайте с него, изповядай му се, засега в телеграфен стил - и посочи лейтенанта, който, зачервен като рак, стоеше изпънат до нея.

- Той беше мръсник. Всички знаете това! - изрече тихо жената, вперила поглед в съпругата на убития.

- Може и да е така - съгласи се инспекторът и въздъхна шумно, извърна се към лейтенанта и обясни: - Знаех, че някой ще се обади, като чуе, че бизнесменът не е убит. Затова предпочетох да опъна мрежата и да чакам рибката сама да дойде, синко. И другият се обади! А сетне ти ще разбереш кой е бил главният - онзи, другият, или тя.

Той се обърна към директорката и погали рамото й:

- Но сега ще трябва да платите за това, че сте освободили обществото от един мръсник. Не биваше точно така да го правите, сестро, да бяхте се посъветвали с мен, да речем! Хайде, вървете!

- Избудалка я - захили се операторът, когато лейтенантът и директорката излязоха. - Вие не можете да засечете обаждането от мобилния му телефон!

- И така да е, момчето ми - неопределено махна с ръка инспекторът, допи последната капчица от бутилката и я тикна в ръцете му. - Припкай, че гърлото ми пресъхна! Кажи им - инспекторът умира от жажда, наливайте бързо, ако не искате още един труп!

Операторът затича ухилен.

- Чакай, глупако! - извика отчаяно репортерката. - Нали трябва да предадем новината...

Но операторът вече беше изчезнал. Хората излизаха един по един, като траурна процесия. Едно от ченгетата влетя и подаде на инспектора мобилен телефон.

- Докладват за залавянето на този, който е дал поръчката за убийството.

- Не обичам да слушам тези глупави неща - измърмори инспекторът, но все пак пое телефона и изръмжа. - Да? - и притвори очи.

Лицето му за миг просветна и той върна телефона на ченгето. Той го пое, повъртя го в ръка и объркано каза:

- Но докладът продължава, господин инспекторе!

- Слушай го ти, синко, аз имам по-важна работа - и му смигна, сочейки репортерката.

Операторът донесе бутилчицата и инспекторът отново отпи.

- Ако бях по-млад, щях да те поканя някъде другаде да продължим, моето момиче - инспекторът погали репортерката по бузата. - Ама ще предоставя тази чест на тебе, синко - и перна по рамото оператора. - И умната, не се увличайте в тази тиха, свята нощ. А аз съм заръчал на внучетата да подготвят шаха и да оставят парче от тортата. Милите ми малки негодници, боя се, че са я излапали.

- Но защо беше убит този човек? - попита репортерката, докато трескаво набираше номера на студиото, за да помоли за включване.

- Има ли значение? - махна с ръка инспекторът. - Ще го узнаем.

- Драги зрители! Шоуто продължава! - задъхано започна репортерката, вече се виждаше в Си Ен Ен. - Само за половин час местен суперполицай разплете случая - а той бе убийство, което стана пред очите ми. Преди малко инспекторът излъга, но това беше благородна лъжа. Целеше да залови престъпниците. И го направи. Но нека сам господин инспекторът ви разкаже тази тъй заплетена и задъхана, кървава история. Господин инспекторе! - обърна се и видя, че мястото до нея е празно. - Къде е инспекторът? - попита отчаяно тя в микрофона и видя широкия гръб на инспектора с бутилчицата в едната ръка, а с другата й помахваше за сбогом и крачеше, без да се обръща.

- И така, драги зрители, инспекторът... инспекторът избяга...

Операторът се тресеше от смях, а камерата, поставена на триножника, снимаше отчаяното лице на репортерката.

 

 

© Стоян Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2006, № 12 (85)