Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗНЕВЯРА - ЕДИН ПЪТ И ПОЛОВИНА

Стоян Вълев

web

Стоян Вълев. Време за изневери. 2003Всичко започна една вечер, когато гледаха филм, в който съпругата неуморно и виртуозно изневерява на своя мъж. Като свърши филмът, Анастас присви очичките си на безобидно свинче, издигна заплашително късата си ръчица и някак особено изрече думи, които я вбесиха:

- Ако ти ми изневериш - ще платиш скъпо.

Цвета успя да прикрие кипналия мигновено гняв и изчурулика в свойствения си маниер на неработеща, скучаеща, бездетна съпруга:

- Аз никога не плащам, мили! Щом стане дума за плащане, това правиш винаги ти, забрави ли? Наистина ще е скъпо, да, съгласна съм. Но нали ще платиш ти...

Той не асимилира казаното, отдавна вече не слушаше жена си и явно забрави заплахата си, но Цвета - не. Бившата келнерка обичаше като вампир свежата мъжка плът, а за да се докопа до нея, не подбираше средствата. Действаше също като мъжа си Анастас, бивш депутат и поради това сега преуспяващ бизнесмен. И двамата свирепо воюваха, но всеки в своите ловни полета. За него работеше на безценица половината градче, а останалата половина обслужваше нея, подмятаха тихичко хората и страхливо се оглеждаха.

И когато Цвета се натъкна на Стефан, си спомни заплахата на съпруга си. Биографията на Стефан като на почти всеки в тази страна съдържаше многократно думичката “бивш” - някога бил научен сътрудник, по-късно неуспял бизнесмен, на когото взривили склада в комплект с жена му. Запознаха се случайно, каквито бяха повечето й запознанства, и почти светкавично се озоваха в колата му, а оттам в едно мотелче край града. Всичко беше неочаквано прекрасно - Цвета се натъкна на мъж с въображение и с ентусиазъм в леглото, такива бяха вече рядкост във времената на кризата. Тя властно пожела да консумира този мъж като вино, да отпива бавно и никога да не стигне до дъното, но се оказа, че Стефан се препитава, като държи една хижа високо в планината. Нямаше как да идва, а тя пък да духне при него беше просто изключено.

- И няма път дотам, така ли? - по детски полюбопитства тя.

- Има пътечки - отговори той и веднага се сепна: - Защо?

- Питам - изрече тя и се замисли.

Защо пък да не видим кой и колко ще плати за една изневяра, реши за себе си тя и се разсмя.

Когато вечерта Анастас не я завари вкъщи, учуди се, после се ядоса, а накрая страшно се изплаши. И срам не срам, позвъни на своя съученик - капитан Павлов, шеф на местното управление на полицията. Той пристигна след десет минути. Анастас набързо му обясни ситуацията.

- Да изчакаме... - предложи капитанът.

Докато чакаха, пийваха ракийка и замезваха. Като в блудкав криминален филм точно в полунощ телефонът иззвъня.

- Тя е! - извика Анастас и като вихрушка се затърча, преобърна една табуретка и грабна слушалката.

- Жена ви е отвлечена с цел откуп - прозвуча отчетлив мъжки глас отсреща.

- Моля?! Ама кой се обажда?! - хлъцна от удивление и страх Анастас.

- Не ме прекъсвайте. Ако искате да я получите жива, в понеделник от 7 часа бъдете на Централна гара с чанта. В нея трябва да носите двадесет хиляди долара. Никаква полиция, никакво бележене на парите, ще пристигнете с влака, а не с колата си. И никому нито дума. Ясно? - гласът замлъкна изчаквателно, но продължаваше да излъчва зла враждебност.

- Може ли да попитам нещо? - прошепна уплашеният Анастас, като облиза внезапно пресъхналите си устни. Зад гърба му капитанът се любуваше на гледката - всесилният Анастас, който можеше да го уволни с едно намигане, се тресеше като вейка.

- Да, но бъдете максимално кратък!

- А откъде да съм сигурен, че ще върнете жена ми? И че е при вас? Че е жива... - Анастас се задъха и спря.

- Ако не вярвате, утре ще получите две нейни пръстчета. От коя ръка предпочитате - от дясната или от лявата? - попита със свирепа наглост мъжът.

- Не, не... съгласен съм! - изхлипа ужасен Анастас и закима, сякаш имаше човек пред себе си. - Ще платя! Ще бъда точен. Обещавам!

- О’кей - телефонът хлопна.

Капитанът беше разбрал за какво става дума. Като поумуваха, решиха, че е най-добре Анастас да плати. Сумата не беше проблем за бизнесмен като него. Но той се страхуваше за жена си и броеше часовете до срещата.

В понеделник сутринта на Централна гара чантата с парите беше буквално измъкната от ръцете му. Така и не разбра дали наистина похитителите на жена му я взеха, или пък сръчните джебчии...

Посуети се насам-натам, взираше се в бързащите хора и накрая отчаян се нареди на опашката пред гишето за билети. Явно, че го измамиха, парите - както и да е, ама как ще върне Цвета?! Когато дойде неговият ред, каза на касиерката:

- Един билет до... - но не успя да довърши.

Гласът на жена му го поправи:

- Два билета, мили!

Занемя от удивление. След минути, в кафенето, тя му разказа как една кола спряла до нея, двама мъже изскочили от нея и я грабнали. Явно са я упоили, защото нищо не помнела. После я държали в някаква стая на бисквити и вода.

- И колко пари ти поискаха, скъпи? - присви очи тя.

- Двадесет хиляди долара - рече той. - Ама изобщо не ми се досвидяха, щом са за теб - и погали бузата й.

- А не е ли твърде скъпо, а? - попита тя някак особено.

- Не! Я не говори глупости! - възмути се той и я прегърна.

След няколко дни, докато Цвета вървеше по Главната към дома си, срещна я капитан Павлов.

- Здравей! - рече й той.

- Здрасти! - усмихна му се тя.

- Защо пък да не пием по едно кафе? - попита странно усмихнат капитанът.

- Наистина - разсмя се тя.

Нима ще я сваля най-добрият приятел на Анастас, виж, това е вече интересно.

Но явно той беше твърде стеснителен, защото пушеше евтините си вонящи цигари и отпиваше бавно от кафето. Цвета потропваше с пръст по масата, тя умееше да чака, но този тип я изнервяше, та всичко е толкова просто...

Изведнъж капитанът рече:

- Много скъпо му излезе на Анастас твоята изневяра...

- Моля?! - възкликна тя и се задави от цигарения дим.

- Двадесет хиляди долара не са малко пари... - продължи капитанът и спря.

Тя се чувстваше като в капан. Какво знаеше и откъде?

И какво ще поиска насреща?

- Беше си наш спор! - сопна се тя и веднага смекчи тона. - Каза ми, че щяла съм да платя скъпо, ако му изневеря... - опита се да обясни и коварно спря, за да го накара той да продължи.

- Скъпо и за двама ви - констатира загрижено капитанът.

- Защо? - учуди се тя.

- Не е ли така? - отговори й с въпрос той.

- Аз какво губя? - попита направо тя, тъй като капитанът упорито мълчеше.

- Разделихте си двайсетте хиляди със Стефан. Но тези, които остави за себе си, ще трябва да подариш на мен, ако не искаш да разкрия на Анастас каква е истината, нали така? - и се взря в очите й. За миг се гледаха, без да продумат.

- Точно така - изрече през зъби тя и извърна глава.

- Ще ми ги предадеш утре в онова мотелче, в същата стая, на същото легло... - изрече капитанът, загледан някъде в далечината. Когато Цвета си тръгна, капитанът въздъхна с неприкрито възхищение:

- Изневяра - един път и половина!

На следващия ден в леглото тя попита капитана:

- Откъде разбра?

- Познават те - въздъхна капитанът. - А собственикът на мотела е мой информатор. Срещу възможността да върти мръсния си бизнес. Всички си водят любовниците тук. Във всяка стая негодникът предвидливо е поставил камера. Ясно ти е какво следва...

- Ау! - подскочи тя и прикри голото си тяло с чаршафа.

- Изключил съм я - разсмя се капитанът. - Това беше първото, което направих, когато дойдох. Още същата вечер, като разбрах от Анастас за отвличането, заподозрях, че го играеш. Затова го посъветвах да не уведомява полицията - той щракна видеото и тя се видя - беше със Стефан...

Но той веднага изключи, измъкна касетата и я подаде:

- Подарявам ти я. За спомен от мен.

А доларите нехайно прибра в джоба си. И излезе, без да се сбогува с нея.

Ченге един път и половина, въздъхна възхитена тя и притвори очи.

Хубавото на камерата е в това, че снима, без да я усещат, помисли си в същия момент собственикът на мотела, бивш учител по физика от местната гимназия. Той отдавна желаеше да има един силен коз срещу своя натрапил му се партньор. Когато преди година и половина един бизнесмен се оплака на капитан Павлов, че го изнудва с компромат, хитрото ченге дойде и му предложи - или да получи петдесет процента от бизнеса, или да го тикне в затвора. Разбира се, прие първото, но пък намаляха два пъти приходите му.

Сега вече имаше своя коз, след като монтира втора камера, за която капитанът не подозираше. Днешните ченгета вятър ги вее, рече си развеселен той и отпи солидна глътка от уискито, не уважават техниката, не-е!... Нито пък се съобразяват с мащабите на човешкия ум - самодоволно разклати чашата си и отпи.

Сега оставаше само да избере с коя от двете жертви да започне - с Цвета, която му се стори жена един път и половина, или с тъпото ченге Павлов, от този миг вече бивш негов партньор в бизнеса по изнудванията.

 

 

© Стоян Вълев, 2003
© Издателство LiterNet, 24. 08. 2003

=============================
Публикация в: Стоян Вълев "Време за изневери", 2003.