Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗБОРИТЕ - РАК ИЛИ СПИН?

Стоян Вълев

web

Усещате ли как арогантно и бездарно се опитват да ни манипулират?

Твърди се, че ако не гласуваме на предстоящите избори, други ще решават вместо нас. Така ли е всъщност? Имаме ли право на избор?

Не, разбира се. И на тези избори ни се предлага да избираме между чума или холера, или по-познатите днес заболявания, рак или СПИН. Коя болест ще изберете? Вие имате право на избор, направете го. Но сами разбирате, че имате право на избор само от какво точно да страдате, а не как да избегнете нещастието. Да не говорим за постигане на някаква форма, ако не на щастие, то на по-добър живот.

Такава е и възможността за избор на поредното политическо-криминално шоу. Предлага ни се да избираме предварително самоизбрали се партии. Тъй като новите кандидати за държавната трапеза от извънпарламентарните и новородени партии са изтикани, макар и в разрез с конституцията, на такива позиции, че даже и някой да успее да вкара по някой депутат, то ще е само за цвят. Тези депутати ще са абсолютно безпомощни да променят каквото и да е. Като не забравяме нито за миг, че и те са абсолютно негодни да заседават в парламента. Е, тогава, какво всъщност избираме? Има ли избори изобщо?

Направих си труда да се запозная с политическите платформи (доколкото ги има) на всички участници в политическата уж “надпревара”. Страшното е, че дори и да се опитаме от всички платформи да съставим една, пак нищо не се получава. Днешното политическо пространство е населено от хора, които нямат идеи, а доколкото изповядват нещо сравнително разумно (най-често пооткраднато от странство), то е или практически неприложимо, или пък води отново към поредното дъно.

Кой ще отрече, че днешните политически партии в България не са в дъното на всички злини - че те не са основата на криминалната престъпност, която им служи, за да се задържат на власт? Хайде, нека се опита да го направи, да чуем аргументите му.

Защо така яростно партиите ни убеждават, че трябва да дадем гласа си за тяхното безумие?

За да ги легитимираме пред света и пред нас самите.

Гласуването на тези избори означава съгласие и примирение с престъпната приватизация, при която бе разграбен трудът на нашите родители.

Гласуването на тези избори означава съгласие да бъде продължен геноцидът над българския народ и над нас самите. Защото партиите са тези, които го провеждат.

Гласуването на тези избори означава да станеш съучастник на престъпниците.

Давате ли си сметка, че във всяко мащабно престъпление съучастниците са най-значимата част от технологията на злото. Спомнете си кое да е събитие от по-далечното или по-близкото минало и ще се убедите, че е така.

Понякога си мисля, да бяхме окупирани след края на Студената война, значително по-малко щети щяха да бъдат нанесени на страната ни, нямаше да изживеем такава катастрофа, на каквото сме свидетели.

Спомням си как през паметната 1990 година, в Пловдив, един посланик на една от тъй наречените велики сили в дружески разговор развиваше тезата за нов тип война, при която поради огромните пространства победителят не е в състояние да въвежда ред. Негово превъзходителство сладкодумно разказваше, че е най-добре властта да бъде местна, но контролирана, манипулирана - такава власт ще изпълнява по-прецизно всяка една доктрина, отколкото външна сила. Тогава не обърнах внимание на халюцинациите на този човек, времената бяха бурни, нямаше време да се замислиш, пък и пространството бе пренаселено от какви ли не авантюристи, сметнах го за такъв.

Но стана така, че ние бяхме предоставени в ръцете на собствените ни еничари и резултатите са налице. Е, добре, получихме си заслуженото за верността си към Съветския съюз, докога ще бъдем наказвани, господа победители? Защото всичко става под благосклонния Ви поглед.

Понякога имам тягостното чувство, че с нас като нация се провежда чудовищен експеримент - самоликвидацията на един народ. Засега в лабораторията, която ние по навик наричаме “своя страна”, е спокойно, опитите се провеждат по график. Резултатите се анализират и щом експериментът продължава, значи резултатите са предвидени.

Знам, че всичко звучи прекалено безалтернетивно.

Но съществува и поне една друга възможност, тя е не толкова акт на отчаяние, колкото на осъзнаване - масово да не се гласува. Това ще е вот на недоверие спрямо играчите на политическата сцена, които са стълбовете на престъпността и разрухата. Тогава евентуално би могло да се допусне появата на морални личности в обществено-политическия ни живот.

Разбира се, това са само мечти засега. Те не могат да бъдат реализирани на практика, тъй като е в ход гигантска манипулация, в която участват много пари, всяка една медия, задвижени са всички лостове, упражнява се невероятен натиск върху всеки и всички.

Но да наблюдаваш как престъпници, аморални типове се надпреварват да ти обещават какво ли не, това е наистина по-впечатляващо от пиеса на Шекспир.

Най-жалкото е, че в поредната хайка срещу народа се включиха отново тъй наречените интелектуалци - разгледайте внимателно избирателните листи и ще ги видите да се гушкат притаени, макар и на неизбираеми места. Тъй наречената интелигенция отново разкри истинския си лик - тя агитира, внушава кой престъпник да изберем...

Нормално е тази псевдоинтелигенция да подкрепя своите политически родители - настойници и господари. Защото както икономиката беше превзета и разрушена, така и тези уж представители на мислещата част от обществото свършиха същото в сферата на културата. Та нали единствено в окупираните от тях части на културата те са “най-нашумелите”, “най-четените”, “най-прочутите”. Те се опитват да съхранят това кошмарно статукво, в което нелепото се обявява за “грандиозно”, бездарното за “култово”, аморалното за “гражданска активност”...

Даваме ли си сметка, че изборите у нас днес са точно копие на изборите при социализма. Зад видимото уж множество от партии има един списък от хора, от които така или иначе сме принудени, заставени да избираме. Независимо за кого ще гласуваме, все тях ще изберем. Защо не си признаем най-сетне, че демокрацията все още не е пристъпила прага на нашия дом?

Все по-често се улавям да мисля за страната си като окупирана. Това не е само мое усещане. Наскоро репортерка от българското национално радио задаваше поредния идиотски въпрос по улиците на София, който гласеше: ”Страхувате ли се, че може да бъде забавено приемането на България в Европейския съюз?”. Мъжки глас попита репортерката: ”За коя България говорите? Вашата, на десетпроцентните или за нашата България?” Гражданинът имаше предвид тази България, която се роди от корупцията, пладнешките грабежи и безнаказаната престъпност, в която е отредено уютно местенце и на пропагандните институти като националното радио.

Моите разсъждения са на жител от голямата, умиращата, залязващата България, тази на деветдесетте процента българи, чието изтребване е в пълен ход. И които са подложени на най-жестокия геноцид в цялата си многовековна история.

Моя позната българка-емигрантка пристигна от една от най-благоустроените страни в света, за да участва в изборите. Наскоро сподели с мен ужаса си от видяното, чутото и преживяното по време на предизборната кампания. По някаква случайност тя познава лично Оли Рен, еврокомисара по присъединяването, щяла да му разкаже. Но нали точно поради това се увеличава нежеланието да бъдем приети в Европейския съюз, защото те ЗНАЯТ.

Та нима поругаването на страната ни не стана и не става и под техния благосклонен поглед? Защото Европейския съюз не е организация на филантропи, а политически съюз, който преследва преди всичко своите интереси.

Та по тези причини си мисля, че ако не се гласува на тези избори това ще е най-достойната гражданска позиция.

 

 

© Стоян Вълев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.06.2005, № 6 (67)